В отговор на българските имотни претенции Анкара готви реципрочно искане.
04.01.2010
Като цитират кореспонденцията от София на официалната "Анадолска агенция", редица турски медии съобщават за изявлението на Министър Божидар Димитров относно турските задължения към тракийските бежанци, произтичащи от клаузите на Ангорския договор от 18.10.1925г. Според турските информации, България се готви да предяви спрямо Турция иск за 10 млрд. долара като обезщетение за имотите на тракийските "изселници" и този въпрос щял да бъде формулиран като предварително условие за членството на Турция в ЕС. България готвела официални документи, които съдържали искането Турция да изпълни задълженията си към България в размер на 10 млрд. долара, с които да бъдат обезщетени наследниците на изселилите се от Турция след 1913г. българи. Божидар Димитров, който отговарял за българите в чужбина намекнал, че ако Турция не изпълни финансовите си задължения, България ще попречи на приемането на Турция в ЕС. Димитров припомнил, че проблемът с обезщетенията и компенсациите заради изоставените имоти и стоки на българите е бил отразен в доклада на ЕС за напредъка на Турция през 2008г. и направил коментар, че "изпълнението от страна на Турция на нейните задължения представлява задължително предварително условие за подкрепата на България на процеса за приемането на Турция в ЕС." Министър Димитров подчертал, че в процеса на подготовката на София за официалното уведомяване на Анкара била извършена огромна предварителна работа в държавните архиви, където били прегледани един по един всички документи за наследство и за собственост и през 2009г. били издадени надлежно заверени документи на 306 наследници в отговор на техните заявки. Тази дейност продължавала и Министърът призовал всички, които попадат в категорията на правоимащи, незабавно да направят нужните постъпки в държавния архив. Турските източници на информациите били научили, че "при предстоящото си посещение в Турция Българският Премиер Борисов ще постави въпроса за решаване на българските претенции относно турските задължения за компенсиране на българските бежанци". Значителна част от турските коментари на информацията от София е посветена на насрещните турски претенции, които също били напълно основателни според точките на Ангорския договор. Турските автори посочват, че този договор е бил одобрен от Българския Парламент на 27 май 1926г. и неговото съдържание касае "взаимните изселвания и размяната на население през периода между Османско-Руската война ( 1878 ) и 1925г." От името на наследниците на българските изселници, ръководителите на Тракийските дружества в България дефинирали исканията за финансови компенсации, като се позовавали на чл. Пети в допълнителния протокол към Договора от 18.10.1925г. Но според турските медии, по силата на този Договор България също имала задължения към Турция заради "принудително изселените от България турци". Изследванията показвали, че за същия период от време близо 2 млн. турци били насила заставени да заминат за Турция и техните имоти и друго имущество останали в България. Съгласно Допълнителния протокол, било решено останалите след изселванията имоти и имущества в границите на една от договорните страни да бъдат зачислени като собственост, която ще бъде управлявана и с която ще се разпорежда съответната държава.