17.05.2011

През 1876 в краят на април и началото на май пред укрилите се в църквата батачани турците обезглавили отец Петър. Започнали мъченията на отец Нейчо: отсекли му ръцете, изболи му очите, скубели яростно брадата му… Преди обаче да го умъртвят, много пъти му задавали въпроса: „Чалма или брадва?” Отговорът бил мълчание. Тогава побеснелите башибозуци обезглавили една от дъщерите му, после другата, третата и така до седмата му дъщеря. Сърцето на бащата се късало от мъка и болка, докато убиват родните му деца, но въпреки това не надянал омразната чалма. Накрая отсекли главата му и я хвърлили при отсечените глави на дъщерите му за назидание на живите.
През 1876 в краят на април и началото на май пред укрилите се в църквата батачани турците обезглавили отец Петър. Започнали мъченията на отец Нейчо: отсекли му ръцете, изболи му очите, скубели яростно брадата му… Преди обаче да го умъртвят, много пъти му задавали въпроса: „Чалма или брадва?” Отговорът бил мълчание. Тогава побеснелите башибозуци обезглавили една от дъщерите му, после другата, третата и така до седмата му дъщеря. Сърцето на бащата се късало от мъка и болка, докато убиват родните му деца, но въпреки това не надянал омразната чалма. Накрая отсекли главата му и я хвърлили при отсечените глави на дъщерите му за назидание на живите.
Със славния мъченически венец се увенчали и повечето от баташките първенци. Между тях е името на великомъченик Трендафил (Тошев).
Палачите мушнали подострения дървен кол между бедрата на жертвата Колът се движел полека нагоре в многострадалната плът на великомъченика, пробивайки си път нагоре към главата, но башибозуците не чували нищо друго, освен бликащата кръв. Дървото излязло окървавено от устата на стареца, ала дядо Трендафил бил още жив! Тогава го турили въз жаркия огън – да бъде жив опечен.
Мъченическа смърт постигнала и един от най-видните първенци на Батак – Ангел Кавлака. Убийците съблекли дрехите му и нарязали тялото му, както касапите нарязват говеждото и овчето месо, що е за продан.
В Богдановата къща изкарали всички мъже, жени и деца пред къщата – мъжете на една страна, а жените и децата – на друга. На средата донесли дръвник. Сечта започнала с мъжете, които били събличани, а след това ги събаряли на дръвника. Отсечените глави и отделените от тях тела хвърляли на две грамадни купчини около дръвника, палачите се сменяли. Всеки считал себе си длъжен да заколи поне по няколко християни, вярвайки че колкото повече и с по-големи зверства пролее гяурска кръв, толкова по-богато ще бъде възнаграден в бъдещия живот от „великия пророк с райска градина, с много и красиви жени и девойки, с пилаф, с чешми мед.” Но един дръвник не стигал и донесли още два. При касапина били довличани нови мъченици, на които той отсичал ръцете, краката, носовете, ушите… и най-сетне главата.
Дошъл ред на жените и децата. Мъчителите събличали жените голи, и ги колели като агнета на дръвника. Батачанки показали същата мъжествена готовност за смъртта, както и мъжете. Повеждат например майката към дръвника, а децата припкат около нея, промъкват се между касапите, улавят се за тялото и произнасят само умилителното, трогателното и детски обичливото: мамо!
Младенците и децата били набивали на щикове. Летописецът пише: „Турците хладнокръвно са изваждали младенците от люлките с острието на щика, и като са ги прехвърляли няколко пъти от щик на щик като топка, хвърляли ги в лицето на ридаещите майки. Те са носели по улиците деца нанизани на щиковете, така щото техните главички висели над дупката на пушката, като обливали с кръв своите джелати. Най-сетне те отсичали главите на децата и карали техните другари да носят тия глави по улиците… Причината за това е твърде понятна: мюсюлманинът като убие известно число неверни гяури, си мисли, че влиза в рая, каквито и да са били греховете му. „При това убиването на децата е по-изгодно и по-безопасно. Тука в Батак башибозуците достигали до това, щото разпорвали утробите на бременните жени и убивали неродените деца все с тая цел – да уголемят числото на жертвите си”.
В църквата „Света Неделя” се събрала по-голямата част от цялото баташко население. Башибозуците изкъртили в дувара дупки за пушките. Куршумите покосявали мъже, жени и деца. Цели три денонощия прекарали те в това състояние. Силно спарения въздух, притискането, страхотиите и всички други адски мъки пламнали в страшна жажда. Тогава свирепите агаряни през прозорците почнали да хвърлят кошери с пчели. Подир тях взели да хвърлят натопена в газ и запалена слама. В това време в храма нахлула башибозушката сган. Думите, с които наченали клането били: „Гиди москов гяурлар!”
Наред с клането, правели се и отвратителни подигравки с телата на убитите и се вършели такива грозотии, каквито само башибозушката кървава фантазия могла да измисли.
На 4 май с измама оцелелите 300 батачани били изведени от църквата и изклани един по един на дървения мост на реката срещу училището. И тук по-напред ги събличали голи и сетне ги водели на дръвника. На всички телата падали от едната страна на моста, а главите от другата.
Хилядите Баташки новомъченици наследили вечното и нетленно богатство на Царството Божие, откъдето се молят за нас, техните бедни откъм вяра и добри дела, техни сънародници, но почитащи с любов и признателност светлата им памет.