21.01.2010

Вчера в Европейския парламент започнаха дебатите, посветени на резултатите от проведените досега в Турция "реформи", състоянието на демокрацията и перспективите за европейското членство на страната. С голям интерес се очакваше изказването на Еврокомисарят Оли Рен, известен като ревностен защитник на турската кандидатура и който се ползва с "особеното внимание и благоразположение" на турските власти точно по тази причина. Основният акцент в неговото експозе за първи път на подобен форум беше поставен върху отношенията между политическото ръководство и гражданските институции, от една страна, и военната каста-от друга. Оли Рен правилно посочва, че през последната година в този "традиционен баланс" са настъпили важни промени и развития, предизвикани от продължаващото вече втора година дело "Ергенекон". Ораторът счита, че от хода и завършека на тази афера зависи по-нататъшното "демократизиране по пътя към Европа". Турските граждани имали пълното право да видят края на това разследване, да научат цялата истина и заслужено очаквали да бъдат приложени по един справедлив начин всички законови мерки срещу подсъдимите. След това "въведение", Оли Рен изброил основните "пропуски и недостатъци на реформите за демократизиране", които в резюме се свеждат до основните граждански права и свободи, като свобода на словото и убежденията, които били пряко свързани с трудностите и с нарушенията около Арменския в ъпрос, Кюрдската криза, Кипърския конфликт и още някои. Оли Рен знаел, че много турски журналисти са обект на съдебно преследване или имат присъди заради своите "служебни действия". Крайно време е, уточнил Комисарят, Турция да покаже, че този проблем принадлежи вече на миналото и няма да се появява в бъдеще. Това можело да се направи с приемане на нужните закони и тяхното бързо въвеждане в действие. Спорните за обществото и деликатни теми като "националните въпроси" трябвало да се обсъждат открито и без страх. В третата част на своя обзор Оли Рен изложил мнението, че "Турция има стратегическо значение за ЕС и стабилността и сигурността както вътре в страната, така и в нейното непосредствено обкръжение са съизмерими с напредъка на турската демокрация". Ораторът не скрил своята подкрепа за т.н. "демократично отваряне", което, според него, си поставяло високата цел за трайно решаване на кюрдския конфликт и за издигане на жизнения стандарт на всички турски граждани. В тази връзка той си позволил твърде нетактичната забележка, че "сцените, разиграли се при посрещането на слезлите от планината и лагерите терористи в рамките на кюрдското отваряне, са дали повод на крайните националистически сили да атакуват правителството. Въпреки това обаче той посрещал със задоволство намерението на властите да не отстъпят и да продължат политиката на "демократично отваряне."