Ферхойген: "Политическите процеси ще накарат ЕС да промени мнението си за турското членство".
24.01.2010
Днес повечето турски медии цитират отделни пасажи от интервюто на Зам. председателя на Европейската Комисия и бивш Комисар по разширяването Гюнтер Ферхойген, излъчено от "Дойче веле". Авторите на турските коментари не скриват, че германецът, заедно с наследилия го финландец Оли Рен, е един от най-верните и последователни "лобисти и приятели" на Турция и това е било доказано на практика с неговата роля след започването на преговорите на ЕС с Турция. Познатият ни "човешки робот със студена маска на лицето" този път "се разчувствал", може би повлиян от скорошното му "излизане от голямата политика". Споделил като "лично откровение" убеждението си, че "развитието на световните политически процеси рано или късно ще накарат европейците да разберат колко много са задължени на Турция и колко много се нуждаят от нейното присъствие в Европа. Сега съществуващите настроения против нейното членство ще се променят и аз очаквам този момент. Турция също от своя страна трябва да изпълни условията за присъединяване в пълен обем. Турция задълж ително трябва да преживее период на всеобхватна и радикална промяна." Ферхойген, който бил наричан "архитект на най-голямото разширяване на ЕС през 2004г., продължил мисълта си с извода, че с примането на страните от Централна и Източна Европа старият континент отново се бил обединил и това било голяма победа и достижение. Ферхойген споделял мнението на много европейски политици и анализатори, че "сега Европа преживявала период на умора от разширяването", но лично той считал, че това няма да бъде пречка за членството през следващите години на "чакащите Балкански държави". ЕС не можел да възразява и да оспорва членството на която и да е страна, ако тя действително отговаря на условията и критериите за членство. Според Ферхойген, за Балканските кандидатури това щяло да стане факт през следващите 10-20 години. За себе си Ферхойген разказал, че след като напусне политиката през следващия месец, щял да се отдаде на четене на лекции и да за почне да пише книги, вероятно спомени за работата си в ЕК.