31.01.2010

Тези дни като по даден "отнякъде сигнал" отново всички се сетиха за "Набуко" и с тревога констатираха, че заложените през м.г. тържествени обещания и срокове са напълно забравени и проектът не е мръднал нито на сантиметър напред в сравнение с положението от преди 1 година. Само нашият премиер Борисов наивно се "хвана на въдицата" на своя домакин Ердоган и се закле, че ще постави въпроса на най-високо място в Брюксел и ще ускори изпълнението на проекта. Точно в момента, когато произнесе тези фантасмагории, от Лондон дойде поредната песимистична оценка за съдбата на газопровода. Центърът за европейска реформа в Лондон разпространи изготвения от своя Зам. директор Катинка Бариш доклад за състоянието и перспективите на "енергийната независимост" на Европа във функция от реализирането или провала на "Набуко". В текста се подчертава, че единствената засега възможност за осигуряване на известно количество газ трябва да се търси в Азербайджан, но и тази възможност е поставена под съмнение заради положението в Южен Кавказ. Според авторката на изследването, между Турция и Азербайджан имало сериозни различия и противоречия относно количествата газ, цената и транзитните условия, и тези принципни спорове блокирали изпълнението на другите многостранни и двустранни договорености. По-нататък в доклада се посочват истинските причини, а те са политически, за "отдалечаването" на двете братски мюсюлмански държави.( наша информация от 29.01.2010.). Считаните за "гарантирани" преди 1 година 8 млрд. куб.м. газ от находището Шах Дениз изведнаж се "изпарили", след като настанените там сондажни фирми прекратили работата си. В същото време Турция продължавала да купува от това находище годишно по 6 млрд. кубометра на "много изгодна цена", и да я препродава на Гърция на много по-висока цена. От тук започвал конфликта между Баку и Анкара: Азербайджан искал коренна промяна на съществуващото положение, а Турция отказвала "ревизия и актуализиране" на схемата. Центърът бил категоричен, че докато не бъде "изчистен" този проблем, не може да се очаква никакъв напредък. Оставала на деждата, че с помощта на "международната общност", заплетения възел Турция-Армения-Азербайджан ще бъде рано или късно "разплетен". В документа на Бариш обаче липсва виждането какво ще стане след това очаквано "разплитане" и как ще бъде напълнена тръбата до 31 млрд. куб. м. Тя призовава ЕС да поеме ролята си и да "декларира и на практика да предостави своята политическа подкрепа". За съжаление на авторката и тя това добре го знае, както ЕС, така и САЩ многократно са изразявали намеренията си и тяхната политическа "воля" е записана в десетки протоколи, декларации, меморандуми и прочее "документи", но резултатът е налице и засега той е "нулев". Най-вероятно ще се окаже, че единствен Борисов ще изпълни поръчката на Ердоган да лобира от негово име уж за бъдещето на "Набуко", а всъщност ще лобира за членството на Турция в ЕС.