17.02.2010

Тези дни в България пристигна Зам.-Главния секретар на Дружеството за култура и солидарност с Балканските изселници ( Бал-Гьоч ) и издател на списанието на Дружеството "Турската култура на Балканите" Кадер Йозлем. Целта на идването му била да "проведе някои проучвания и проверки". В София гостът от Бурса бил приет от д-р Желю Желев. Срещата преминала в "изключително приятелска и сърдечна обстановка". Желев разказал през какви етапи е преминал процеса на преход към демокрация у нас и посочил усилията, които били положени за налагане на демократичния режим и за нормализирането на турско-българските отношения. Желев дал интервю, което ще бъде отпечатано в следващия брой на списанието, издавано от Йозлем в Бурса като орган на "Бал-Гьоч". Домакинът се спрял и на "конструктивната роля на турското малцинство в периода на прехода към установяване на демократично общество и управление". В отговор гостът от Бурса споделил пред Желев, че "те били разтревожени от вербалните нападки на правителството в България срещу турското малцинство".След това акцентирал върху "напрежението между Анкара и София, породено от претенциите за обезщетения". Йозлем считал, че след "студената война двустранните отношения следват тенденция на възходящо развитие" и изразил увереност, че и занапред "тези приятелски връзки ще бъдат от полза и в интерес на двата народа." Кадер Йозлем минава за експерт по международната политика и често негови "разработки" намират място в електронните сайтове "Кърджаали хабер" и "Булгаристан хавадис". При разговора си с Желев той съвсем съзнателно е засегнал въпроса за "българските имуществени претенции", тъй като е автор на обширен анализ за правните последствия от Спогодбата от 18.10.1925г. ( Ангорския договор ). Авторът "разбива на пух и прах" всички "безпочвени български искания" и заплашва с "ответни претенции на Турция". Нещо повече, той излага като "свое предложение" пълната готовност на изселническите организации в Турция да съдействат за откриването на наследниците на "прогонените турци" след 1912г., ако турското МВнР започне сериозна "работа за противодействие на българските искания." Като се прави на "непосветен за предприетата още през пролетта на м.г. съвместна кампания за откриване и пълна инвентаризация на турско-ислямските имущества в България, провеждана от турското МВнР и българските изселнически централи в Измир и Бурса", "съзнателният" турски гражданин и враг на България излага пак като "лично своя" идеята Балканските дружества на изселниците да поемат същата роля в отстояването на турската кауза за бежанците и компенсациите, каквато била ролята на Дружествата на тракийските бежанци в България. Кадер бей се кълне, че турското МВнР няма да съжалява, ако приеме "Бал-Гьоч" като равноправен съюзник и започнат да действат заедно срещу България. Ето с такъв "приятел на България" не за първи път се среща човека, който се води на "отчет" като пръв и надежден "лобист" на турските интереси у нас и за него често се сещат в Анкара и Бурса, за да го поканят на поредното антибългарско сборище заедно с неговите стари и изпитани съратници от "Червената къща" и известни частни университети.