23.02.2010

Тези дни всички сайтове на изселническите дружества публикуваха т.н."Декларация за медиите" на Федерацията на дружествата на турските изселници от Балканите( BGF )по случай "международния ден на майчиния език." В увода на "документа" се прави кратка историческа ретроспекция на появата и целите на този "ден", след което авторите от BGF са се постарали да обяснят на медиите какво е значението на "майчиния език на малцинствата при формирането и съхранението на тяхната културна традиция и идентичност." Акцентира се конкретно върху ролята на турския език за запазването и отстояването на "националното единство и териториалната цялост на Турция", която е дефинирана в текста като "нашата страна". От Турция изселническите водачи веднага ни пренасят към "външните турци" със същата оценка за мястото и значението на "майчиния турски език при създаването и отстояването на турската идентичност в чужбина". По-нататък BGF ни уведомява, че "основната задача на Федерацията е да развива своята дейност на Балканите в интерес на турските малцинства и водена от целите на своята задача за тяхната защита, намира за нужно да информира медиите и общественото мнение за трудностите при изучаването и ползването на майчиния език." Този раздел на Декларацията включва подраздели за положението в отделните Балкански държави с уговорката, че "въпреки 20 годишния период след края на студената война и бързия преход към демокрация, в се още Балканските турски малцинства имали сериозни проблеми при извоюването и ползването на своите малцинствени права." В точката за България се посочва, че "българският пример" е нагледно доказателство за това как "българските турци" са едни от най-потърпевшите сред всички турски общности на Балканите. В България живеели около 1 милион турци и въпреки това "нашият турски език се изучава само 4 часа седмично като задължително избираем предмет". Ученик, избрал турския език, нямал право да изучава друг чужд език. Турските учебници пък били много стари и всички опити да бъдат изпращани в "района" актуализирани пособия по турски и на турски език се натъквали на редица "бюрократични пречки". В същото време било констатирано, че "дейностите по изготвянето и разпространението на информация на турски език били крайно недостатъчни". По-нататък Декларацията се спира на положението по същите въпроси в Западна гръцка Тракия, в Македония и в Косово. Тъй като никъде не се споменава за Албания и Босна, можем да си направим извода, че там Турция и изселническите организации "добре са си опекли работата и продължават да налагат своето присъствие и влияние за по-нататъшното приобщаване на турските малцинства към Майката-Родина". В края на текста авторите обобщават характерните и валидни за цитираните държави трудности и правят "критична забележка" на отговорните турски фактори, че не обръщали достатъчно внимание на бъдещето на "майчиния език на турците на Балканите." Според BGF, действителността налагала предприемането на спешни мерки и това било "неизбежно". Декларацията завършва с призива, лозунга или както искате го наречете: "Турчин е този, който ползва турски език като майчин. Щастлив е този, който може да каже, че е турчин". Декларацията е подписана от името на Секретариата на федерацията, а според проведения на 22.04.2009г. "пленум" на Управителния съвет за Председател на BGF е избран добре познатия ни "приятел на България "от Бурса проф. Емин Балкан ( на снимката ), който е истинският автор на Декларацията.