Хилари Клинтън обработва конгресмените да гласуват "против" резолюцията за геноцида.
26.02.2010
По време на обсъждането на бюджета на Комитета за външни отношения в Камарата на представителите, Държавният секретар Клинтън беше принудена да изложи мнението си за предстоящото обсъждане и гласуване на проекто-резолюция 252 за признаване и осъждане на арменския геноцид през 1915г. Темата била най-напред засегната от републиканеца Джон Бузман, който поискал Клинтън да обясни какви ще бъдат последствията за съдбата на подписаните от Давутоглу и Едуард Налбандян( на снимката )в Цюрих протоколи и за бъдещето на турско-арменските отношения, ако резолюцият а бъде одобрена на 4 март. Според отговора на Клинтън, САЩ работели упорито, за да подкрепят усилията на Турция и Армения в рамките на водения диалог, и тази политика на САЩ щяла да продължи така, че да не се допусне отклоняване на общите инициативи в друга посока. Тя припомнила думите на Барак Обама от традиционното обръщение във връзка с 24 април, които били цитирани така:"Нашите, т.е. американските, интереси се определят от недвусмисленото приемане и признаване на историческите факти. Този подход обаче най-добре може да бъде проявен само ако народите на Турция и на Армения сами се заемат със своите исторически проблеми." Ключовият израз "страшна трагедия", използван от Барак Обама в обръщението му на 24.04.2009г., предизвика недоволството както на арменците в Армения и по света, така и на властите в Анкара. Тогава всички анализатори бяха единодушни, че Обама е направил възможното, за да бъде еднакво приет и от двете страни, да съхрани някакъв баланс, да не бъде обвинен в пристрастие и вземане на страна и да запази шансовете за продължаване на току-що започналия "дискретен диалог". Клинтън била поставена в крайно неудобно положение от конгресмена-републиканец Марк Кирк(един от авторите и вносителите на документа), който запитал дали тя ще "позволи" проекто-резолюцията да мине в Комитета и в Камарата на представителите, при положение, че когато е била сенатор, гласувала "за" признаването на арменския геноцид. Доста "разводнения и неконкретен" отговор на Клинтън, в който отново се повтарят надеждите за продължаване на "процеса на диалог и на ратификация на протоколите", за който тя лично имала "принос и участие", и в който пак наблегнала на "желанието на САЩ да помогнат по най-добрия начин" се коментира като "скрита препоръка и внушение" за недопускане приемането на резолюция 252.