03.03.2010

Вече трети ден две турски делегации не оставят на спокойствие предварително подбраните и добре "проучени" в морално, политическо и финансово отношение членове на Комитета за външни отношения в Камарата на представителите(наши информации от 28.02.2010). Вчера Председателят на делегацията на турския Меджлис Мурат Мерджан даде пресконференция в турското посолство във Вашингтон, на която беше даден "отчет" за свършената до момента работа. Водещото начало на тяхната "лобистка" кампания било подчинено на усилията да убедят американската администрация да направи през оставащите до 4 март 2 дни всичко възможно, за да не се допусне приемането на резолюцията за признаване на арменския геноцид. Като изключително "постижение" делегацията на Мерджан отчита проведените над 15 "лични беседи" с конгресмени. Това все още не било достатъчно и в оставащите фатални 24 часа пратениците на Анкара имали амбицията да разговарят задължително с Председателя на Комитета за външни отношения Хауърд Берман(на снимката заедно с Мурат Мерджан) и с "други колебаещи се негови колеги от Комитета". Депутатът от опозицията в турския Меджлис и бивш турски посланик в САЩ Шюкрю Елекдаа "омайвал и кандърдисвал" своите слушатели- конгресмени с извисени фрази за вечната турско-американска "дружба", колко много жертви и несгоди е преживяла Турция заради своята "преданост към общите каузи и цели" и защо сега Анкара очаквала същия жест от страна на САЩ. Елекдаа се заканил да обясни на следващите от списъка свои партньори как от Турция зависи всичко в Близкия изток и от някакви си "арменски претенции и клевети да не се стигне до изгаряне на юргана заради една бълха". След него думата взел депутатът от Партията на националистическото движение Митхат Мелен, който обяснил на присъстващите медии, че "приемането на резолюцията ще навреди най-много на 50-те хиляди нелегално (?) работещи в Истанбул арменци" и ще пострадат сериозно не само турско-американските, но и "едва прохождащите турско-арменски връзки". В отговор на въпрос Мурат Мерджан инжектирал турското самочувствие с оптимистичната прогноза, че "дори и резолюцията да бъде одобрена на 4 март, това още нищо не означавало, защото след това предстои обсъждане в Долната камара на Конгреса, а той лично не очаквал това да стане през т.г. Мерджан много разчитал на съмненията в същата посока, изразени от самия Хауърд Берман, и твърдо вярвал, че "те ще се сбъднат".