12.03.2010

Културно-историческата агресия на Турция в България завоюва поредната победа и позиция за идентифицирането на 13 вековната ни Родина с историята и наследството на Османската империя като част от съвместното ни "мирно съжителство". Неоосманските геокултурни и геополитически разработки на Външния министър Ахмет Давутоглу получават практическа реализация с ефективни мероприятия, заповядани от най-високото място в Анкара на послушните и ощастливени от вниманието изпълнители в разни наши дирекции и министерства. Всички турски медии, които проявяват интерес към турско-ислямското културно-историческо наследство на Балканите, както и сродните центрове в страните от Турския свят в Централна Азия отделят широко място на откритата на 9 март в Националния археологически музей в София изложба, озаглавена "Синан: архитектът, който изпревари всички епохи". Тя е организирана под патронажа на Турския президент Абдуллах Гюл със съвместното участие на Турското посолство в София и Софийската дирекция "Култура и Туризъм". Според отзивите и определенията за изложбата на авторите на информациите, 16-ия век бил върха от историята на Османската цивилизация, наречен век на "научния, книжовния и културния класицизъм". Мимар Синан (архитект Синан) бил неповторимо "явление", което слага исторически отпечатък върху световния прогрес. Синан успял да превърне "Константинопол в Истанбул" благодарение на своите 316 постройки,а неговият архитектурен гений оставил незаличими следи не само в днешна Турция. Втората държава, която след Турция "притежавала" най-голям брой негови архитектурни паметници, била БЪЛГАРИЯ. При откриването на фотоизложбата турският посланик Мехмет ГЮДЖЮК заявил, че след София експозицията ще бъде показана на 9 април в Рим с "грандиозна гала-церемония", озаглавена "Mimar Sinan the Architect". По-късно фотоизложбата ще гостува на Берлин и Лондон. Програмата била съобразена с честването през тази година на Истанбул като "Европейска културна столица". Чрез творчеството на Синан Европа щяла да получи друга представа за "архитектурния силует" на Истанбул. Като "историческа подробност" посланикът посочил факта, че Мимар Синан е работил в продължение на 50 години при управлението на трима Османски владетели и създадените от него шедьоври вече 400 години напомнят за апогея на османската архитектура и строителство. Турските източници не пропускат да подчертаят, че първата поява на същата експозиция е била на 9 юни 2009г. в Президентския дворец "Чанкая" и на нейното откриване са присъствали министри, висши чиновници от Турция и от чужбина, представители на дипломатическия корпус в Анкара, журналисти, бизнесмени, културни дейци, художници, архитекти и т.н. След Анкара фотоизложбата била показана в Сараево, Дамаск и Халеп, преди да дойде в София. Заедно с нея върви и специално подготвен филм, който допълва и онагледява показаните експонати. Генералният директор на фирмата "Доку филм" Мустафа Аксой заявил в София, че създателите на филма са се постарали да покажат челното място на Синан в неговата епоха и гордо заявил, че неговите произведения могат да се видят по земите на 3 континента, от Анадола до Балканите и от Северна Африка до Крим. Турските медии наричат изложбата "Културен мост между Истанбул и София" и в един глас твърдят, че "ценителите и познавачите на изкуството и културата в България се надпреварвали да разглеждат изложбата след като разбрали, че джамията "Баня башъ" в центъра на столицата и джамията "Кара джами", която днес била превърната в черква, са проектирани и построени от Мимар Синан." Захласнатите от възторг български посетители чакали реда си, за да успеят да се снимат пред изложените експонати. Като подчертават изрично, че Археологическият музей-домакин на изложбата, представлява "стара Османска сграда", турските медии уведомяват, че изложбата ще работи до 14 март. Кампанията на Анкара за създаване на "уютна османска обстановка" преди и по време на визитата на ислямиста-неоосманист Давутоглу у нас беше подсилена и с т.нар. "научна среща", проведена вчера в Бурса по инициатива на Дружеството "Бал-Гьоч" на тема "Културните следи на Османското присъствие на Балканите".