08.04.2010

При посещението си в София на 18 март турският Външен министър Давутоглу предложи, а нашето правителство веднага се съгласи да бъде създаден "Съвет за стратегическо сътрудничество на най-високо ниво", т.е. България, без да се замисля, сама се напъха и ще стане третата жертва на неоосманския капан след Ирак и Сирия. Тяхната съдба въобще не ни интересува, но в нашия случай става дума за хитър турски план, чрез който още отсега Анкара подготвя бавното поглъщане на България. Турция не е сигурна, че ще бъде приета в ЕС, или ако това се случи, то ще бъде в далечното бъдеще. Ето защо тя няма намерение да чака, и чрез механизма "едно правителство-две държави" Турция ще си създаде постепенно условия, които при евенуалното й приемане в ЕС като пълноправен член ще улеснят бързото постигане на целите в България, които са ни добре известни. С една дума Турция, без да е заедно с нас в ЕС, чрез "Смесения Съвет за стратегическо сътрудничество" ще получи равен статут с България в рамките на двустранните ни отношения, ще се опита да измести ЕС и да се настани вместо него под формата на "обща, съгласувана и отделна от ЕС самостоятелна политика, провеждана от смесеното правителство". За това, как Брюксел ще погледне на тази наша "несанкционирана и необмислена инициатива, подсказана и наложена на страна-член от държава извън ЕС, или дали изобщо и там си дават сметка, че тук става дума за нарушаване на принципите на общоевропейската политика и на отговорността по изпълнението на общоевропейските директиви и решения, ще стане ясно много скоро. Задължаването ни от Анкара да планираме и да провеждаме общи действия и да излизаме с общи инициативи и предложения в областта на отбраната, сигурността, енергетиката и други "специфични и затворени в ЕС" сфери и направления и тяхното "споделяне" с чужда на ЕС държава ще ни донесе много ядове. Интересно ще бъде да видим как ще реагират ЕК, ЕП или Европейския съвет, ако примерно София прояви същата "произволна самоинициатива" в отговор на предложение от страна на Русия, съвпадащо с турската оферта. Вероятно тези съображения са били отчетени от гостувалия вчера в Анкара Първи Зам.министър на външните работи на Гърция Димитрис Друцас ( наша информация от 29.03.2010. ). На съвместната пресконференция Давутоглу подробно разказал за "взетото решение за учредяване на Смесен Съвет за стратегическо сътрудничество", който ще се събере на първото си заседание при планираното за средата на май т.г. посещение на Ердоган в Гърция. Било договорено на първата сбирка на "смесеното правителство" да участват министрите по европейските въпроси, външните министри, министрите на енергетиката, на икономиката, на околната среда, на транспорта, на вътрешните работи и на образованието. Давутоглу наблегнал специално на бъдещото сътрудничество между МВнР на двете страни, което съвпада със същата турска инициатива по отношение на България и за която Давутоглу спомена по време на пресконференцията с Младенов на 18.03.2010г. Тогава нашият Външен министър само послушно поклати глава в знак на съгласие. От пресконференцията в Анкара разбираме, че Външните министри на Турция и на Гърция щели да се виждат за "консултации по провеждане на общата външна политика" най-малко 2 пъти годишно. МВнР на двете страни трябвало да осъществяват постоянен контрол върху изпълнението на решенията на "смесеното правителство". Било договорено как "младите дипломати взаимно ще се опознават в рамките на програма за гостуване и стажове". Тези данни, макар и оскъдни, дават представа за характера на договорките, постигнати между Давутоглу и Младенов в София. Давутоглу се държа на вчерашната пресконференция по същия начин, както и на пресконференцията у нас - той широко, без притеснение говореше и говори от името на двете страни. За разлика от Николай Младенов обаче, който беше фигурант и се остави в ръцете на Давутоглу, Димитрис Друцас е запазил достойнството си и не се е поддал на внушенията на своя домакин. От цялата информация за проведената пресконференция става ясно, че Друцас въобще не е споделил оптимизма на Давутоглу и не е взел отношение към представеното като "предрешено и неизбежно" твърдение за "постигнати договорки".