19.04.2010

Снощи турската редакция на "Дойче Веле" разпространи резултатите от социологическото проучване, извършено от Федералната служба по въпросите на имиграцията и интеграцията по искане на германското МВР. Общият извод на анкетата потвърждава резултатите от други подобни проучвания с регионално и централно значение, според които от всички чужденци в страната турските имигранти са най-консервативни и най-трудно могат да преодолеят затворения начин на живот в своята общност. Предмет на изследването са били 5 имигрантски групи по етнически признак ( италианци, поляци, гърци, граждани на бивша Югославия и турци ) - общо 4576 души на възраст от 15 до 79 годишни. За представителите на първите 4 етноса важи констатацията, че сред 6 млн. и 800 хиляди чужденци те най-добре са се адаптирали и са се интегрирали в немското общество, за което е допринесло доброто ползване на немски език в ежедневния бит. При турците е установено, че 20 % от тях или са напълно "боси", или могат да боравят само с десетина думи. Същите разлики са били наблюдавани при статистиките за трудовата заетост и за пазара на труда, където "имигрантите-отличници" са винаги предпочитани пред турците заради професионалната култура и възможностите за "социално общуване и съвместимост". Огромна пропаст зее между същите категории по отношение на образованието. Докато две трети от поляците и повече от половината гърци имат завършено най-малко основно образование, то при турците това съотношение било едва 41 % и те били най-неграмотните в Германия сред всички чужденци. Турските пришълци обаче "изсмуквали" най-голямата част от помощите за безработица и за социално подпомагане, отпускани в рамките на държавната програма "Hartz" IV и техния дял съставлявал 15 %, докато гърците ползвали само 7,6 % от тези средства. Социалната "отвореност" и нагласата за взаимно общуване с германците били най-добре изразени при италианците и сърбите, докато половината от турците нямали никакви познати и не контактували с местните жители. Най-отчайващ бил "социалния и трудовия статус" на туркините, които били на последно място в класацията за трудова и общополезна социална ангажираност, били подозрителни и неподготвени за "външни контакти" и оставали затворени само в своята семейна и роднинска среда в битието си на "закрепостени домакини" без друга професионална реализация. Средностатистическата туркиня се омъжвала на 23 години и раждала по 2 деца. При другите имигрантски групи първия показател бил по-висок, а раждаемостта - по-ниска.