21.04.2010

Първата психиатрична и медицинска диагноза на Реджеп Ердоган публично беше обявена преди 5-6 месеца от Председателя на парламентарно представената Партия на Националистическото движение Девлет Бахчели. За него случаят представлявал "загуба на памет и тежки мозъчни увреждания". Твърдението има известни основания, защото при напрегнат дневен ред настъпват моменти, когато Ердоган не е в състояние да се концентрира върху разговора със свой събеседник, странно извърта очите си и създава впечатление, че е задрямал. Анонимни и добре осведомени източници считат,че Ердоган има проблеми с оросяването на мозъка и това било предизвикано от травми, получени по времето, когато младият и почти неизвестен Реджеп играел футбол в професионалния отбор на Истанбулската община. На 31 март т.г. ТВ "СКАТ" информира за острите критики на Главният секретар на германския Християн-Социален съюз Александер Добриндт, отправени към Ердоган заради неговата безпардонност и нахално самочувствие, и който посочи Ердоган като главна причина за европейския скептицизъм относно турското членство, като използва епитета "твърда глава и егоист". Темата намери продължение във вчерашния брой на английския в. "Гардиън", който помести силно критична статия за поведението на Ердоган, написана от традиционно добре разположения към Турция анализатор Симон Тисдал. Без да прикрива желанието си да помогне на Анкара да намери верния тон в отношенията си с ЕС, авторът е принуден да констатира, че разпространяващия се напоследък негативизъм и скептицизъм относно ползата от приемането на Турция в ЕС до голяма степен "се дължат на грубия и избухлив" характер на Ердоган. Първоначално, пише Тисдал, когато през 2002г. партията на Ердоган спечели изборите и пое управлението на страната, Европа възприе промяната като "победа на умерения и реформиран ислям, който подлежи на демократизация по западните стандарти". Много бързо обаче тези надежди били попарени от проявите на настъпващия ислям, като напр. налагането на ислямското облекло, обявяването на изневярата за углавно престъпление, ограниченията за продажба на алкохол по време на постите "Рамазан", опита да бъдат изкарани извън градовете в нов вид гета питейните заведения, отстъплението от извоювания социален статус на жените, демонстративните появи на първите дами на протоколни и на междудържавни мероприятия в забулен вид - всичко това разочарова и отблъсна наивното западно обществено мнение. Според вестника, Ердоган е скаран с всички и налага своето мнение безкомпромисно, упражнява натиск върху светските принципи и върху гаранта за тяхното спазване-армията, съдебните органи и медиите. Ердоган бил станал причина за конфликта между КС и другите съдилища, за персоналните и кадровите разстановки и законовите поправки, които неговото парламентарно мнозинство приема в интерес на неговата власт. "Шумната и предизвикателна" политика на Анкара спрямо Иран и Ирак допълнително "наливала вода в мелницата на противниците на турското членство". В заключение Тисдал директно предупреждава Ердоган и неговото правителство, че "докато тяхната твърда и безсмислена упоритост" направлява политиката на Турция в неразбираеми и вредни спорове относно Иран, в заяждане с Обама заради резолюцията за арменския геноцид, доведе до рязко изостряне на отношенията с Израел и неконструктивната позиция за Кипър, все повече ще ескалират в Брюксел и в другите столици настроенията, че "Турция няма място в ЕС, защото не е европейска страна и никога няма да бъде такава".