23.04.2010

Анадолските кандидат-европейци показаха за втори пореден път след 2005г., че наистина владеят до съвършенство ислямската философска догма за контрол на поведението, известна като " takkiye", т. е. това е способността да имаш двойна природа, външна и вътрешна, и да прикриваш умело истинските мисли, чувства и намерения. На български "таккийе" е най-разбираемо като "двуличие, човек със задни мисли, който крие змия в пазвата си." Повод за тези изводи ни дава разпространената днес информация, че така дълго пропагандираната "свобода за изразяване на алтернативни мнения и идеи" във връзка с планираната конференция на тема "Отричането на геноцида преди и след Хрант Динк" е била обикновена лъжа, предназначена за "външния свят". Събитието копира начина, по който през 2005г. беше провалена подобна среща с един изключително "префинен" подход, който за непосветените скрива участието на официалните турски власти. На 24 и 25 април т.г., по инициатива на правозащитната НПО "Движение за свобода на мисълта в Анкара" ( ADOG ), в залата на Камарата на машинните инженери трябваше да се проведе въпросната конференция. В последния момент оттам беше съобщено на организаторите, че "поради спешен ремонт" мероприятието трябва да си търси друг адрес. Пак спешно беше сключен договор за ползване на салон в хотел "Принцес" от добре познатата ни верига на международния аферист и хазартен бос Суди Йозкан. И пак спешно от хотела анулираха договора с обяснението, че "дошли при тях от полицията и питали кой е подписал договора от името на организаторите, имат ли списък на участниците, познават ли ги, каква е темата на конференцеята, кой ще се изказва, има ли гости от чужбина и т.н." За полицията в Анкара няма нищо по-лесно от това да принуди администрацията на хотели като "Принцес" да се подчинява, защото връзките са "взаимно изгодни" и полицията отлично знае къде са "слабите места" ( компаньонки за нуждите на висшето общество, пране на мръсни пари в нелегални хазартни зали, укриване на данъци, явки на наркопласьори и др. ). За да си "затварят очите", обслужващите хотела полицаи получават "компенсации", което отдавна е известно и при нужда по-силните притискат противниците си и така започват мафиотските войни, които са част от турското ежедневие. Това, което най-много е смутило властите в Анкара и ги е принудило да предприемат крайни мерки без оглед на обществената реакция, е присъствието като слушатели и като лектори на такива известни интелектуалци като Баскън Оран, Фикрет Башкая, Исмаил Бешикчи, Темел Демирер, Рагъп Зараколу, Реджеп Марашлъ и др. Повечето от тях са лежали по затворите заради политическите си убеждения и имат дебели досиета във всички турски служби. Съгласно действащия закон 2911 за реда на подготовката и провеждането на подобни обществени събрания, организаторите са длъжни да съобщят във Валийството и в Общината адреса на планираното мероприятие най-малко 72 часа преди обявената дата. Пределно ясно е, че тази "законова" пречка слага поредния катинар на "демократичното отваряне" в Турция, което се оказва една грандиозна измама, предназначена за наивните европейци и за овчедушните и "толерантни" съседи на Турция.