26.04.2010

Тези дни една човешка трагедия, породена, както много други от подобен характер, в резултат на масовите пристъпления на "дълбоката Турска държава", занимава истинските демократи и модерни правозащитници в съседна Турция. Историята започва на 07.08. 2004г., когато студентът по математика в Истанбулския технически университет Толга Байкал Джейлан (Т.Б.Д.) заминава на почивка на остров Иинеада. Там той е арестуван от турската жандармерия и "изчезва безследно". Майка му Кадрийе Джейлан разказва, че за последен път е разговаряла с него по телефона на 9 август, когато с приглушен и накъсан глас болният от диабет Толга се опитва да й продиктува някакъв номер и връзката внезапно прекъснала. Все пак от този разговор и от приятели на сина си Кадрийе разбрала, че той се намира на острова и веднага заминала, за да го открие и да установи каква е истината. Посетила местното Командване на жандармерията и Прокуратурата в Демиркапъ. От жандармерията я "информирали", че младежът е напуснал района и след два дни тя ужасена става "получател" на 2 пакета с негово бельо. Следват нескончаеми молби, запитвания, искане за проверки, лични посещения в МС, Меджлиса, ГЩ на армията, МВР, МВнР, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието...Навсякъде я посреща стена от мълчание или опити за бъде "прехвърлена" на другото "компетентно ведомство". Посъветвана от адвокати и правозащитници с опит в практиката за сезиране на международните институции, Кадрийе посещава Службата за регистрация на населението и на гражданското състояние в гр. Бартън и получава официален документ с дата 06.07.2009г., в който се твърди, че "нейният син Т.Б.Д. е жив и пребивава в България, гр.София." Обнадеждената майка веднага представя удостоверението в турското МВнР за потвърждение и за получаване на повече данни за състоянието на Толга. На 26.02.2010г. тя получава объркан и позоваващ се на други странични факти и дати отговор, смисъла на който е : "от нашите проверки чрез Посолството ни в София не са получени данни, които да потвърждават информацията за местонахождението на Т.Б.Д." С помощта на известния адвокат Ерен Кескин, напълно отчаяната майка Кадрийе изпраща на 6 април т.г. искане до Европейския съд за правата на човека за разследване на случая по силата на членове 2, 6 и 13 на Европейската Конвенция за спазване на правата на човека. В изявление за медиите адвокат Кескин директно обвинява турската държава не само за извършените през последните години отвличания, изтезания и убийства на своите граждани, но и за продължаващите дори и днес "координирани" практики за прикриване на следите от тези масови издевателства, определени като "дълбоко вкоренена държавна политика". Ерен Кескин е един от организаторите на протестите на така нар. "съботни майки", които всяка събота се събират на площада "Галатасарай" с портретите на "безследно изчезналите" си роднини. На последното 264 -то събиране традиционното обръщение към правителството в Анкара и към международната общност беше прочетено от Кадрийе Джейлан. Тя съобщила, че нейният син не е единствения и подобна съдба е сполетяла жителите на Даргечит през 1995г. по време на "операцията за прочистване", когато е бил "отведен" Сейхан Доан и по-късно семейството му било "уведомено" да не търси повече лицето, тъй като то "починало от естествена смърт" още през 1992г. Сега протестиращите майки и Турското дружество за правата на човека ( IHD ) започват кампания за откриване на гробовете на "безследно изчезналите", за което имали всички основания след постоянните разкрития за масовите гробове с избити след изтезания и "обработени" с киселина и трудно подаващи се на идентификация трупове.