29.04.2010

По ирония на "общата ни с братска Турция" историческа съдба, две туркини - мюсюлманки почти по едно и също време бяха делегирани да говорят от името на своите държави - Турция и Булгаристан, на авторитетни международни прояви, свързани с правата, статута и проблемите на жените в тези 2 страни от "Световното турско-ислямско семейство". Докато "казуса" Емине Ердоган е предмет на друга наша информация, то случая "Зекие Хабиб" определено потвърждава как Анкара гледа на България като на част от "Обединения Турско-Ислямски свят", предвождан от съвремените турцизатори и ислямизатори в Родината на майката на всички турски жени - Премиершата Емине ханъм. И ако за Турция въпроса дали туркиня трябва да обяснява в ЕП положението на жените в Турция не се нуждае от коментар, то въпроса дали някоя си Зекие Хабиб, вероятно двойна гражданка от Местанлъ ( Момчилград ), трябва да представя България в чужбина, предизвиква утвърдения вече извод, че ако тази "чужбина" е Турция, то значи не е никаква "чужбина", и там възприемат страната ни като "Турската провинция Булгаристан от Турско-Ислямския световен съюз". Преди няколко дни "на пъпа" на Истанбул се проведе Третия симпозиум, посветен на проблемите на жените от Евразия, т.е. на жените от турско-ислямските територии и общности от "Адриатика до Китайската стена". Мероприятието се провежда в рамките на така нар. "Евроазиатски форум за човешките права", а главен организатор и финансов спонсор е "ДРУЖЕСТВОТО ЗА ПРАВАТА НА ЖЕНИТЕ В ТУРСКИЯ СВЯТ". Председателят на Дружеството Абдуллах БУКСУР обективно посочил във встъпителното си слово колко изостанало е турското общество и как днес на жената в Турция се гледа с представите за робиня от 19 век. В тази връзка сме много любопитни да разберем какво ще разказва за турските жени, тръгнали към Европа, Премиершата Емине Ердоган. Поканената от България Зекие Хабиб в изказването си изтъкнала, че Конституцията гарантирала равни права за всички граждани, независимо от разликата в пол, раса, език и религия. По-нататък тя изброила всички закони и нормативни документи и техните членове и параграфи, които касаели социалната защита, трудовото право, равенството между мъжете и жените. Цитирала някои статистически данни за демографското положение в страната и подчертала, че "трудовата заетост при мъжете в България била 66 %, докато при жените този показател бил 57,6 % ". По - голямата част от изказването си Хабиб посветила на различни случаи на неравенство и на дискриминация на жените, но не става ясно дали нейните данни и впечатления почиват на "местно", т.е. за условията и традициите в "смесените райони", или на национално ниво. Нейните аргументи и съображения започват да ни стават по-разбираеми, когато "прегръща" изрази като "поглед към историята, откъдето ние ( кои ние ? ) черпим смелост и се учим да я разбираме". Всичко си идва на мястото, когато видната "турска фолклористка и културно-просветна активистка в Местанлъ изплюла камъчето" и директно минала на въпроса за "турското малцинство" в България, което задължително е трябвало да бъде споменато, за да заслужи поканата си и всички съпътстващи екстри. Цитат: "В България живеят около 800 хиляди турци. След падането на режима на Живков, на 29.12.1989г. новото правителство разреши на турците да си върнат имената, да изпълняват свободно религиозните ритуали и да говорят на турски език. Не може да се говори за някакви разлики между поколенията в Турция и в Турския свят, даже и ако е имало отделни периоди на прекъсване на връзките между тях, защото тях ги обединява общата история и общата култура. Ние считаме, че ако се възползваме от универсалните ценности и от съвремените технически средства, ще можем да покажем на света нашите общи културни богатства, наследени от общата ни история и география и които са ни направили това, което представляваме днес." Зекие Хабиб, заедно с още десетки нейни "сънародници", винаги фигурира в "списъците на нашите хора" и които са поети на турска държавна издръжка при провеждане на съвместни мероприятия на Турския свят в Турция или някъде из Кавказ и Средна Азия. Само преди месец тя е била в Анкара, а по препоръка на нейния "шеф - кмета на Местанлъ от ДПС Ердинч Хайрулла", ръководените от нея турски детски ансамбли участваха в празнуването на 23 април 2009г в Община "Мустафа Кемал паша" ( Ататюрк ) в Бурса. В края на м.декември 2009г., по повод годишнината от началото на "Възродителния процес", за Гебзе замина на издръжка на "бизнесмена" Местан Окан 50 членна група от "Родопски кметове и ДПС активисти", същите, които са редовни гости и на Валията Гювенч в Маниса, който много е привързан към "Българските помаци". Според информация на Община "Гебзе" от 29.12.2009г., "българските гости щастливо споделили пред местните домакини, че тяхната ИСТИНСКА РОДИНА Е ТУРЦИЯ и са дошли тук, за да изградят мост между сърцата". Сред авторите на тези клетви за вярност откриваме и хореографката и читалищна ръководителка Зекие Сюлейман Хабиб, чиито танцови състави "Евридика" и "Зейбеклер" събуждат носталгичните спомени за османското минало на прадедите на любезните домакини.