Холандски евродепутат иска Турция да стане "тампон", а не "мост" между Европа и ислямския свят.
04.05.2010
Евродепутатът от холандската Партия на свободата Бари Мадленер заявил днес пред агенция АВ хабер, че " Заради силните културни и религиозни различия, Турция не може да стане част от Европа.Навсякъде преобладава усещането, че расте опасността от превръщането на страната в Ислямска Република. Ето защо Турция може да играе само ролята на "буфер (тампон )" между Европа и арабско-мюсюлманския свят и без съдържание са идеите за нейната роля като "мост". Тези думи на Мадленер бяха цитирани от агенция АНКА с пояснението, че депутата изразява мнението на холандските расисти. В интервюто си "расистът" Мадленер споделил, че за него и неговата партия най-подходящата форма на сътрудничество си остава "привилегированото партньорство" и това тяхно предпочитание не било плод на омраза към страната и турския народ, който можел да стане "добър съсед на Европа в качеството си на тампон". Големите културни, исторически и религиозни различия между мюсюлманска Турция и християнска Европа неизбежно щели да пораждат в бъдеще "много сериозни трудности и противоречия" в сърцето на Европа. Оставането на Турция извън ЕС по никакъв начин нямало да попречи на развитието на търговско-икономическите връзки и в това отношение Анкара можела да разчита на пълното съдействие от страна на Холандия. Мадленер се изказал за модернизацията и за демократизацията на Турция и в тази връзка изразил своето недоумение от поведението на Премиера Реджеп Ердоган, който водел Турция все повече и повече към ислямски режим на управление. Трудно се подавали на обяснение флиртовете на Анкара с Техеран. Мадленер се затруднил в опита си да изрази някаква позиция за противоборството между правителството и армията, като от една страна оправдал политиката на Ататюрк за използване на армията срещу крайните средновековни ислямисти, и в същото време не приема статута на турската армия , защото "той бил в противречие с европейското разбиране за демокрация и разделение на властите". Накрая стигнал до извода, че "все пак Турция трябва да притежава силна армия, която да отстоява и да е гарант на политическата система в ислямските райони на държавата ( ? )"
