12.05.2010

Между 5 и 7 май т.г. влиятелната и финансово добре подсигурена фондация "Мармара грубу" проведе в Истанбулския конгресен център своята 13-та редовна Евроазиатска икономическа конференция. От българска страна в нея взеха участие бившите президенти Желю Желев и Петър Стоянов и отдавна забравилата България бивша посланичка Елена Кирчева (сега тя се изявява като Главен секретар на така нар. "Виенски икономически форум" ). Като голям успех за "нивото" на срещата Президентът на фондацията Аккан Сувер посочва присъствието на Бамир Топи - президент на Албания и на Георги Иванов - президент на Македония, както и на бившите президенти на България, Естония, Монголия, Румъния и Турция ( Сюлейман Демирел, който беше щастлив да се види отново с приятеля си Желю Желев ). Фрау Кирчева направи изказване през втория ден на форума ( 6 май ) в работната секция "Икономика" по темата "Евразия и глобалните отношения". Сред изброените "световни светила" трябваше да намерят място и двамата наши "първи държавни и правителствени ръководители" Георги Първанов и Бойко Борисов. С тази цел на 18.02.2010г. в София пристигна Аккан Сувер, придружаван от члена на Изпълнителния съвет на фондацията и бивш депутат от Партията на верния път по времето на Тансу Чилер Шамил Айръм. Те имаха трудната задача да "навият" Първанов и Борисов и като ПОСРЕДНИК вкараха в играта своя верен храненик в София Желю Желев, който официално се води като член на турската фондация и там пак се пресичат пътищата му със Сюлейман Демирел, освен в Балканския политически клуб. Това е още едно безспорно доказателство как турската държава използва в свой интерес така нар. "посредници", независимо дали те живеят в Турция или в България и независимо от тяхното гражданство. Желю Желев успешно изпълнил поставената от своя Началник Аккан Сувер задача, което личи от приложената снимка. Крайният в ляво е Аккан Сувер, двамата в средата не се нуждаят от представяне. Независимо дали е костюмиран или във футболен екип, както беше облечен тези дни нашият Премиер, той веднага дава "обещания и поема твърди ангажименти", и тази негова постоянна "емоционална особеност в характера" изиграла лоша шега на наивните и прекалено доверчиви гости от Турция. Борисов "веднага приел поканата за участие в планираната за 5 - 7 май 2010г. среща в Истанбул" и даже ПОЕЛ АНГАЖИМЕНТ ДА ИЗНЕСЕ ДОКЛАД ЗА ПРОЕКТА "НАБУКО", КОЙТО ЩЯЛ ДА СЪДЪРЖА НЕГОВИТЕ ИДЕИ ( ? ) И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ( ? ) ЗА РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ГАЗОПРОВОДА. Можем да гадаем с какво нетърпение и с каква тръпка Аккан Сувер и неговите сътрудници във фондацията са очаквали идването на Човека, който ще направи СВЕТОВНА НОВИНА в Истанбул и ще предложи решение на всички проблеми, които стоят пред "Набуко" и с които си блъскат главите далеч по-невзрачни в сравнение с Борисов политици, банкери и енергийни експерти. Уви, чудото не се сбъдна не защото Борисов няма решение, а поради простата причина, че той забрави за дадената дума и дълбоко разочарова тези, които повярваха на "мъжката дума" на мъжествения Български премиер. Първанов е бил на тази среща далеч по-съобразителен и по - умерен и без да се "изхвърля", обещал да присъства на церемонията по закриването на конференцията на 7 май. Поне е успял да съобрази, че на 6 май, Гергьовден, трябва да бъде в София, докато Борисов с лека ръка, типично в негов стил, дал надежди и гаранции на дошлите да го молят на крак емисари на фондацията. За тези, които не са чували и не знаят кой е Аккан Сувер, ще уточним, че той може да бъде чудесен "консултант" на Желю Желев, ако нашия философ реши да напише книга за историята на турския расизъм и ФАШИЗЪМ. Защото политическата кариера на Аккан Сувер неразривно е свързана години наред с историята на турското неофашистко движение, с историята на "Сивите вълци" и с техния тероризъм през 70-те години на м.в., когато Турция беше докарана до прага на гражданска война и единственото спасение се оказа военния преврат на 12.09.1980г. В приетата на конференцията заключителна декларация се посочва, че "в отговор на добрите намерения и на коструктивните подходи на Турция, Азербайджан и Грузия, насочени към установяването на мир и стабилност в района на Кавказ, Армения не показва желание и готовност да подкрепи тези усилия и Ереван незабавно трябва да изпълни решенията на международната общност за изтегляне от окупираните азерски територии и възстановяване на териториалната цялост на Азербайджан".