14.05.2010

Въпросният "журналист" се казва Исмаил Кахраман ( И.К. ). Има добро образование и опит в "документалната и историческата телевизионна журналистика". От 1978г. досега живее и работи в гр. Гебзе, Турция. Бил е кореспондент в града на известни турски информационни агенции и вестници, а през 1985г. започва да издава вестник "Йени Гебзе". Подготвял е програми за "славното османско и ислямско минало на Турция", излъчени по най-радикалните националистически и религиозни ТВ канали "Мелтем" и "Месаж". Притежава издаден от Министерството на културата лиценз за снимане и излъчване на "документално-мемоарни и исторически ТВ филми" и използва получените права, за да провежда начертаната от същото Министерство турска държавна политика по отношение на "външните турци" и следите на Турско-Ислямското "присъствие" на Балканите и в останалите бивши провинции на Империята. Като пример цитираме някои от тематичните заглавия на продукцията на И.К. : "Освободителната война на Ататюрк и турския Национален химн", "ОСМАНСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА БАЛКАНИТЕ", ТУРСКИТЕ ГРАДОВЕ В БЪЛГАРИЯ", "ЖЕСТОКОСТИТЕ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА АРМЕНЦИТЕ В АНАДОЛА", "ГРАДОВЕТЕ НА ТУРСКИЯ СВЯТ". Неговите записки и репортажи от "пътуванията по следите на турско-ислямската културна цивилизация" намират място в редица централни и местни медии в Турция. Според публикация на неговия вестник "Гебзе" от 13.05.2010г., старият "вълк" има намерението да "съживи и актуализира" стар свой проект, реализиран в България през 1999г., т.е., преди малко повече от 10 години. Прозрението му дошло не случайно през м.май и той идва у нас точно през май - месеца на турско-ислямската инвазия в страната ни, с която Анкара отбелязва празника "Хъдрелез" ( българско име все още "Гергьовден" ), началото на провокираните от турските служби и пропаганда "майски бунтове" през 1989г., рождената дата на Кемал Ататюрк ( 19 май ), Националния празник на младежта и спорта в Турция ( също на 19 май ), празника на гр. Джебел ( също на 19 май ) и годишнината от "освобождаването" на Константинопол през 1453г. Ето какво споделя за своята дейност у нас като "разследващ ТВ журналист" и за новия си "Български проект" лицето И.К. : "Времето минава бързо. За първи път посетих България през 1992г. на път за Македония. Аз бях първия турски журналист, получил разрешение от българското МВнР за снимане на документален филм през периода от 19 юни до 3 юли 1999г. За последен път бях в България в края на 1999г. Оттогава минаха 10 години. Сега отново се намирам в България като поканен от Дружеството на Българските турци. Целта ми е да направя документално-исторически филм за принудителното изгонване на българските турци през м. май 1989г. Аз бях един от първите, който информира турската общественост за предприетото през 1985г. насилствено "побългаряване" на турците и мюсюлманите. Сега, докато провеждам своите изследвания в България, оставям моите читатели насаме с текста на сценария, написан от мен преди 10 години за подготовката и снимането при пътуването си в България на документално-историческия филм "ОСМАНСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ". Този мой филм все още се излъчва от редица национални и местни турски ТВ канали и се радва на същия интерес, както и преди." Тъй като въпросния "тезисен план-сценарий" е цяла разработка, предаваме в резюме характерни моменти от съдържанието му, които показват "историческата обективност и научната стойност" на платения от турската държава поръчков антибългарски филм. Сценария започва с "героичното и легендарно преселване" на турското племе "огузи" от Алтайските планини и от Хорасан, как те създали своите първи "бейлици и държави" и как след изчезването на "селджукските владения" дошла по нашите земи "Османската цивилизация", която 700 години управлявала и притежавала 50 страни върху 3 континента с обща площ 20 млн.кв.км. Нямало друга световна империя, която със своите 36 султани, 219 садразами и 129 "шейх - юл Ислями" да може да "сплоти в мир и взаимно съжителство" различни нации и религии. На Балканите "Османския период" векове наред бил белязан с мир, щастие и спокойствие. По-нататък авторът на сценария описва историята на Румелия при управлението на Империята и цитира София, Одрин, и свързаните с тях "санджаци" Мора, Скопие, Янина, Солун, Елбасан, Призрен, Охрид, Кюстендил и др. Специално място е отделено на Османско-Турските исторически и културни паметници в София, сред които били джамията "Сейфуллах ефенди" ( 1456г., известна още като "Банябашъ" ), "Махмут паша" ( сега там бил Археологическия музей ), а джамията "Кара", построена през 1528г. по заповед на Кануни Султан Сюлейман от Мимар Синан била превърната в черква през 1903г. "Пътеписът" от България завършва със спомен за посещението на И.К. в Турското посолство в София и "незабравимата му среща с посланика Тахсин Бурджуоглу, от когото чул много интересни подробности за работата му и за двустранните отношения". Бил приет също така в централата на ДПС и разговарял с Касим Дал. От него научил, че ДПС има 19 депутати, 29 кметове на големи градски общини, 240 селски кметове и че "ДПС продължава своята борба".