Турските ислямисти в Германия протестират срещу решение на административния съд - не разрешава "намаз" в училищата
30.05.2010
По повод "личната молба" на ученичка-мюсюлманка, поискала да изпълнява в училище задължителната молитва "намаз", Върховният административен съд ( OVG ) в Бранденбург, Берлин, издал "забранително решение", което силно възмутило основните ислямски организации на турците в Германия. В отделни декларации, представени на импровизирани пресконференции, Координационният съвет на мюсюлманите в Германия ( KRM ), Турско-Ислямските съюзи на Дирекцията по религиозните въпроси ( DITIB ) и крайно опасната радикална организация "Ислямска общност "Национален възглед", наследила задграничната структура на партията на Ербакан от 90-те години и повече известна като AMGT ( Европейска организация "Национален възглед" ) остро протестират срещу решението на Съда. Според ръководителите на тези организации Али Къзълкая и Оуз Ючюнджю ( който все още е разследван заради финансови връзки с "терористични ядра" ), решението "силно ограничавало гарантирараните от Конституцията религиозни права и свободи". Училището било мястото, където децата се чувствали в своята естествена среда и то следвало да бъде център, където си давали среща общественото разнообразие и различните културни традиции. Али Къзълкая обвинява училищното ръководство в "заговор" със Съда, като двете "институции", за съжаление, "не били наясно и не разбирали, че отдавна наличието на различни религии е факт и неоспорима реалност в Германия". От гледна точка на религията и отношението към света "неутрални и безпристрастни" трябвало да бъдат не учениците, а училището, и този принцип бил нарушен от поведението на просветните служители и на съдиите. Ръководството на DITIB изразява мнение, че решението на съда не е отчело истинската същност на молитвата като ритуал и път за доближаване и съприкосновение с Аллах. Оуз Ючюнджю пък счита, че "решението да се забрани на учениците да практикуват "намаз" е необяснимо и зад него мюсюлманите виждали напълно неоправдан страх от "намаз" като заплаха за реда и спокойствието в училищата. Забраната не отчитала разнообразието и богатството на различните традиции и щяло да доведе до "възпитанието на индивиди по задължителен и еднакъв калъп". Ючюнджю бил силно засегнат от твърдението на адвоката на "публичната страна", за когото намаза бил "колективна и организирана молитвена проява с политически характер". Същият подход той откривал при противниците на забрадките в системата на образованието.