31.05.2010

Днес след обяд световните и турските медии започнаха да предават първите си коментари за поведението и реакцията на израелското обществено мнение след кървавия инцидент във водите на Средиземно море. Като най-меродавни за настроенията в Израел се цитират публикации в местната преса. Според в-к "Аарец", предварително се знаело за конвоя, че не носи "послания за мир" и няма шанс да бъде допуснат в Газа. По- нататък вестникът критикува замисъла и поведението на израелските власти, които упорито продължавали да се "прикриват" зад неморалната, безплодна и незаконна блокада на Газа, изпращали лъжливи обяснения към света и само гражданите в Израел "приемали и вярвали" на тези "непочтени и срамни послания". В друг анализ на същото издание с автор Амос Харел се отправя предупреждение, че "след кървавата баня Израел трябва бързо да вземе мерки за недопускане на Трета палестинска интифада. Според първите слухове, сред загиналите бил мюсюлманския лидер Раед Салах и ако това се потвърди, реакцията на арабския свят щяла да бъде страшна. Авторът бил много смутен от новото изостряне на кризата с Турция и от очакваните "международни усложнения във вреда на Израел". Ако се сравни сегашното напрежение с Анкара, то било много по-сериозно и опасно в сравнение с размяната на "непривични дипломатически любезности" през м.г. заради "унизителното отношение към посланиците". Амос Харел прогнозира укрепване на позициите на Хамас и нови силови прояви в Израел и близо до неговите граници. С най-аргументирана и безусловна подкрепа за действията на политическата администрация и на армията излиза вестник "Йедиот Ахронот". В статия, подписана от Мордехай Кедар и озаглавена "Война за бъдещето на света" се посочва, че "последната битка не е била заради Газа, това било сражение между радикалния ислям и либералната западна демокрация". Публикацията продължава със следните оценки на автора: "всеки, който има глава и разсъждава стига до извода, че край бреговете на Газа се стигна до сражение между Ислямския съюз, ръководен от Турция и в който участват Хамас, Хизбула и Иран, и Израел в качеството му на представител и авангард на либералния Запад. Тази война не е свързана с Газа, тя има отношение към бъдещето на Близкия изток. Ако въпроса се отнасяше само до частния случай "Газа", Израел можеше да спре конвоя по много по-приемлив начин. Тук обаче залогът е друг и той поставя въпроса кой е лидерът в региона. На пръв поглед отговора е лесен и той посочва Израел. "Лидерът Израел" поиска да изпрати послание на Турция, която днес се управлява от една ислямизирана група, наподобяваща явлението "Хамас". Израел направи край Газа това, което трябваше да направи за спиране на нашествието и новото господство на Османската Империя над Близкия изток".