12.06.2010

Кипърската евродепутатка от групата на християн-демократите в ЕП Елени Теохарос била сред тези правозащитници и интелектуалци, които искрено "повярвали в хуманитарната неправителствена кампания в интерес на палестинците от Газа", както самата тя твърди в интервю за гръцкия сайт "Libre News". Когато пристигнала на мястото за събиране на "доброволците" в Белек ( Анталия ), тя веднага почувствала, че "има нещо нередно и фалшиво". Твърдо осъзнала, че на кораба "Мави Мармара" се готвят да се качат "чужди хора с други намерения", които тя определя като "служители на турските тайни служби". Подозирайки, че се подготвя "непредсказуема провокация", Теохарос ( на снимката ) решила да се откаже от участие в похода "Свобода за Газа". В заключение кипърската евродепутатка прави следния политически извод: "Главната цел на Турция е да се интегрира с ЕС и паралелно тя работи да обедини арабско-ислямския свят и да стане негов лидер. Нещо повече, амбициите на Анкара карат нейните ръководители да се виждат в ролята на "мост и коридор" между Европа и Близкия изток и така да налагат и контролират своите "проекти". Провокацията в Средиземно море трябваше да спечели сърцата и доверието на арабските съседи и те да повярват в лидерската сила на Турция за противодействие на израелската политика". Днес някои турски източници цитират разпространените от Израел автентични записи от разпитите и показанията пред видеокамера на Махмут Турал - капитан на пленения кораб "Мави Мармара" и неговия първи помощник Гьокхан Гьоккъран. И двамата разказват, независимо един от друг, как още в самото начало на подготовката за плаване към Газа възникнали принципни спорове между тях и ръководителите на похода от средите на фондацията IHH. Турал заявява: "Аз многократно ги предупреждавах, че сигурно ще бъдем спрени и ако израелците ни атакуват, не трябва да се оказва никаква съпротива или да се показва друго враждебно отношение. Аз нося отговорност и зная какво може да се случи, защото ние сме цивилни граждани и силите са неравни, няма никакъв смисъл да ги предизвикваме. Когато чухме предупрежденията на израелските войници да спрем, още преди самото нападение, някои от пътниците извадиха и си разпределиха скрито доставените на борда железни пръти и куки. Аз наредих и поисках железата веднага да бъдат събрани и скрити.Никой не ме послуша, после стана късно." Вторият капитан Гьоккъран по същия повод признава пред камерата, че "Без да знаем, те са качили железата на кораба и са ги скрили. Тези предмети са внесени отвън и те не са били никога част от инвентара на кораба."