16.06.2010

На 14 юни т.г. в САЩ пристигна специално подбрана турска делегация, която трябваше да "натисне" с познатите заплахи, ласкателства, намеци и двуличие американската администрация и да я "привлече" на страната на Турция не само заради "недоразуменията" около инцидента в Газа, но и заради "неразбирането" в САЩ на турската позиция по Иран, което американците и европейците все по-често наричат "изплъзване от контрол, смяна на осите, неоосманско настъпление" и т.н. Делегацията се ръководи от Зам.председателя на управляващата Партия на справедливостта и развитието Йомер Челик, а от "парламентарната квота" на делегацията заслужава да се отбележи присъствието на Мурат Мерджан - председател на Комисията за външна политика в Меджлиса, за когото сме писали много пъти по повод неговия гаф в Швеция преди гласуването на декларацията за геноцида над "християнските малцинства" в Турция. Стана традиция всяко негово участие в турска делегация да бъде предвестник на несполуки, провали, скандали. Турските "разочарования" започнаха в момента, когато програмата на визитата спешно трябваше да бъде преработена, след като еврейските организации в САЩ отказаха исканите от турска страна срещи. Обяснението е просто и може да бъде намерено в нашите информации от 13 и 14 юни. Последва втори, още по-неприятен за Турция и за делегацията удар, свързан с подготовката за удостояването на турския Външен министър Ахмет Давутоглу с престижната награда на международния изследователски център "Уудроу Уилсън" във Вашингтон. Процедурата по награждаването трябвало да бъде обсъдена с конгресмена Гари Акерман, но вместо среща и разяснения, делегацията получила писмото, изпратено вчера на Ли Хамилтън - бивш член на Камарата на представителите и президент на Центъра. В писмото си Гари Акерман, който е председател на Комитета за Близкия изток и Южна Азия в Конгреса, ултимативно настоява да бъде наложено "вето" на идеята за награждаването на турския министър Давутоглу, като изложените аргументи и оценки имат характер на "присъда за политиката, водена от вражеска страна като Турция" - такъв е коментара на редица турски наблюдатели, като Аху Йозюрт например. Те имат пълното основание да твърдят, че "заради наложената от Давутоглу политика САЩ гледат на Турция с пълно недоверие и най-лоши очаквания". Защото, както пише в писмото си Гари Акерман, "Провежданата от Турция под ръководството на Давутоглу външна политика е ПРОТИВОЗАКОННА, БЕЗОТГОВОРНА и ИЗПЪЛНЕНА С АВАНТЮРИЗЪМ, ПОПУЛИЗЪМ и ЛИЦЕМЕРИЕ." С провокацията си в Газа Турция съзнателно предизвикала ново изостряне на кризата и на разделението в региона, защото попречила на усилията на Израел да закара корабите до "сигурно пристанище и да предостави хуманитарната помощ на палестинците под международен контрол". Давутоглу е наречен "болен човек", щом като си позволява да определя датата 31 май като "нашият, турският 11 септември". В тази връзка Акерман "съветва болния човек" да се вгледа в историята на Турция, когато обявява ПКК за "терористична организация", а в същото време действа заедно с "Хамас", обявена от САЩ и други държави като "терористична". В заключение авторът на писмото обявява Давутоглу за "напълно неприемлив и неподходящ кандидат за наградата "Уудроу Уилсън", защото следваната от него външна политика противоречи и няма нищо общо с принципите и приоритетите на Центъра".