18.06.2010

Днес някои турски медии публикуват аналитичния коментар на експертната журналистка Аху Йозюрт, която е призната като отличен познавач на тенденциите в турската ядрена енергетика и на факторите, предимно "външни", които определят решенията и избора на Анкара за нейната първа АЕЦ. Анализът на авторката се базира на нейни впечатления и придобити данни от работата на току-що приключилата конференция, организирана от Асоциацията на турските индустриалци и бизнесмени ( TUSIAD ) и Института "Босфор", в която са участвали преди всичко поканени френски политици, общественици, технократи и журналисти. Като принцип било възприето правилото да не се пише за същността на дебатите, но авторката се позовава на казаното от проф. Сейфеттин Гюрсел, че "не издава държавна тайна" и на неговия "преразказ" за мненията и оценките на участниците по въпроса за руската АЕЦ, за отношението на САЩ и ЕС и за ползата за Турция. В експозето си турският министър на енергетиката Танер Йълдъз посочил следната подробност за рамковото споразумение с Русия: "в хода на разговорите ние получихме гаранции, че от руска страна ще има трансфер на ноу-хау, точно такъв, какъвто САЩ направиха в Южна Корея. Едновременно с изграждането на АЕЦ руснаците ще инвестират в Турция технологичен опит, ще обучат до 100 турски инженер-оператори и този ангажимент ще залегне в бъдещия контракт." Русия ще притежава централата, но ще подготви ново, непознато досега ядрено поколение, носител на технологични знания, което ще бъде пионер в развитието на Турция като самостоятелна ядрена сила. Когато след 10 години АЕЦ започне да работи с пълна мощност, твърде е възможно страните, които доставят газ на Турция, да се преориентират към задоволяване на вътрешното потребление и в такова положение може да се окаже например Азербайджан. Тази прогноза не била споделена от турския представител в Световния енергиен съвет инж. Недждет Памир - бивш председател на Камарата на петролните инженери и бивш отговорен служител в държавната организация ТРАО. Според него "цената на руската АЕЦ е необосновано висока, а договорът бил прекалено обвързващ". Когато станало дума за отношението на французите към турския проект за АЕЦ, те признали, че "не са проявили интерес", но не става яснодали защото не са установили икономически, политически и финансов интерес за Франция и за френските фирми, или защото не са били добре информирани и просто са "пропуснали" да дадат оферти. Същите французи обаче проявявали "жив интерес" към условията на турско-руския проект и как той се приема в Турция. На този фон Аху Йозюрт се опитва да съпостави общите действия на САЩ и Русия при прилагането на "наказателните" мерки спрямо Иран с произтичащите от това последствия за Турция и стига до следните изводи:"Администрацията на Барак Обама съвсем не изглежда притеснена от факта, че Русия ще строи АЕЦ в Турция, защото счита, че това присъствие в средносрочен план до голяма степен ще може да "балансира" Иран, но при условие, че Турция ще остане "записана в същата американска страница на регионалната политика" и няма да се откъсва от НАТО и ЕС. В представите на САЩ Турция трябвало да стане, също както Индия, регионална, поликултурна и ядрено-енергийна сила. Турция била замислена от Обама като "реален център на тежестта в региона със своя технологически, промишлен, градивен и предприемчив потенциал и като модел на демокрация". Така САЩ щели да се "сдобият" с една Турция, която ще бъде напълно приемлива за ЕС и няма да има повече пречки за нейното пълноправно членство и това била каузата на САЩ.