Първата турска АЕЦ щяла да бъде за Русия нещо повече от американската база "Инджирлик".
19.06.2010
На 17 юни т.г. изключително добре информиран турски анализатор направи блестящ коментар за същността и стратегическото значение за Русия на бъдещата турска АЕЦ. Турция се съгласила да предостави "безвъзмездно" строителния терен във владение на руснаците. Проведения през м.г. "търг", в който бе представена само руската оферта, беше анулиран по причини от вътрешно-законодателен характер. Някои виждат зад този опит за "спиране на проекта" интересите и желанието на познати местни лобисти да "елиминират" от турско-руския консорциум дългогодишния мафиот и мошеник Тургай Джинер, чийто избор за "партньор" от страна на Русия продължава да бъде загадка, но само за непосветените в кухнята на престъпния турски "бизнес". Така или иначе, закъснението беше наваксано по най-бързия и удобен начин: пак беше подписано двустранно споразумение, този път изобщо без да се чуе думата "търг". Появата на първата турска АЕЦ ще има изключителна роля за зараждането на нови и непознати досега процеси в социално, икономическо, екологично и геополитическо отношение. Резултатът от изпълнението на договора ще бъде един - Русия слага ръка върху бъдещето развитие на Турция. Съгласно договора проектирането и строителството на АЕЦ се поемат от чисто руска фирма. Тя става собственик на терена. Ще бъдат монтирани 4 бр. реактори тип VVER-1200. Произвежданата електроенергия ще бъде собственост на фирмата-изпълнител. Тя ще осигури "строителна армия" от 10 хиляди свои работници и техници. За тях ще бъде изградено "градче", което ще се ползва със "специални улеснения" на турската държава по отношение на режима на пътуване на живущите в него, настаняването и оборудването с мебели, битова техника, продукти и др. Този "статут" на руското селище по нищо няма да се различава от статута, предоставен на американската въздушна база "Инджирлик". Акционерното ( дяловото ) участие на турската страна в проекта може да бъде най-много 49%. Ядреното гориво ще бъде осигурявано от руската фирма TVEL. Макар и още официално да не било потвърдено, имало договорка турската страна да гарантира закупуването на произвежданата електроенергия в течение на 15 години на цена 12,35 цента за киловатчас, като тази гаранция била валидна за 70% от количествата, произвеждани от Първи и Втори блок, и за 30% от генерираната енергия от Трети и Четвърти блок. В Турция за първи път в редовна експлоатация и в промишлени условия щели да работят реакторите от най-новото руско поколение VVER-1200. Според автора на анализа, АЕЦ "Аккую" щяла да бъде първия прецедент на подобно съоръжение, построено на територията на една страна от чужда страна, която ще бъде пълен собственик. Това включвало както финансирането, така и строителството, окомплектоването, експлоатацията и управлението. С влизането в действие на руската база "Аккую" ( руският аналог на "Инджирлик" ), енергийната зависимост на Турция от Русия, заедно с доставките на газ и нефт, щяла да достигне 80%. САЩ обаче никак не били разтревожени от тази тенденция, за разлика от страховете си по отношение на България.
