"Гардиън": "Турската политика на "нулеви проблеми" претърпя пълно фиаско".
22.06.2010
Вестник "Гардиън" помести нов критичен анализ за следваната от правителството на Ердоган авантюристична политика, автор на който е известния постоянен коментатор Симон Тисдал. На 21 април т. г. ТВ"СКАТ" подробно информира за друг подобен и твърде откровен в квалификациите по адрес на Ердоган обзор, написан от същия автор. В днешната си публикация, озаглавена "Политиката на "нулеви проблеми", водена от Турция, претърпя пълно фиаско", Тисдал отрича като вредни "опитите и амбициите на Турция да докаже, че е регионална сила, и тези нейни усилия винаги са пораждали недоразумения и неприятности". Последните случаи на насилие в страната показвали колко много път предстои да бъде изминат от правителството на Ердоган за политическото решаване на кюрдската криза. Тисдал продължава: "Подновените тежки сражения извикаха на дневен ред в цялата му обхватност един нов проблем. Става дума за скъпия на сърцето на Ердоган и на неговото "силно" лице - Външния министър Давутоглу, подход за установяване на отношения на "нулеви проблеми" със съседите, доколко тази политика е турски "монопол и не дава права на другата страна" и дали води до трайни резултати. "Големите амбиции и претенции на Турция в много на брой "фронтове" винаги се сблъскват със съпротивата на трудни за преодоляване реалности и предизвикателства". Тисдал счита, че "гневната реакция на Ердоган след кюрдското нападение в събота, причинило смъртта на 11 войници, се дължи на пълното разочарование и породената нервност от краха или почти липсата на желаните конкретни резултати от "невоенните мерки и реформи" ( така нар. "кюрдско демократично отваряне", за безперспективността на което ТВ"СКАТ" даде своята категорична прогноза още през м.г.). Политиката на "нулеви проблеми и максимално сътрудничество" се препъна в казуса "Нагорни Карабах", а "историческото" турско-арменско съглашение разпали гневните реакции на Азербайджан и се превърна в "политически бумеранг", който върна всичко назад на изходната точка. По-нататък в своя анализ Тисдал дава за пример разминаването между фантазиите на Анкара да стане регионална сила и липсата на убеждаващи стъпки в Кипър, които да съответстват на приказките, обещанията и заканите на Турция. Следват известните ни констатации за "измяната" на Ердоган, който подобрил отношенията с Иран и гласувайки в СС на ООН срещу новите санкции, предизвикал сериозно безпокойство в САЩ и в Брюксел. Действията на Турция в последно време (флирта с Иран, раздялата с Израел след умишлено провокирания инцидент в Газа, сближаването с "подозрителната за Запада" Сирия ) накараха западните анализатори да заговорят за "стратегическо отклонение към арабския и мюсюлманския свят за сметка на отдалечаването от Запада и НАТО, две противоположни тенденции в турската външна политика, наблюдавани едновременно и успоредно със следването на един нов нео-ислямистки дневен ред вътре в страната". Авторът се връща към темата от последните дни за "промененото съотношение на силите в Конгреса на САЩ, което е във вреда на Турция, и последвалите обвинения на Робърт Гейтс към ЕС, че той бил причината за отблъскването и отчуждаването на Турция ( наши информации от 10 юни 2010.). Давутоглу изненадал западните страни със странното си твърдение, че "те трябва да бъдат доволни от нарастващата централна роля на Турция, вместо да гадаят за нейните намерения и да изпитват притеснения и съмнения".
