24.06.2010

От нашите информации от 20 юни т.г. вече е известно за проведените инспекционни обиколки по турско-иракската граница и за свиканите съвещания по "сигурността", в които взе активно участие Държавния министър Хаяти Язъджъ. Вчера в гр. Хаккяри ( столицата на кюрдския триъгълник на смъртта ) министърът изложил пред журналисти своето виждане за мерките, които трябва спешно да бъдат взети за постигане най-после на така очаквания в течение на 30 години успех в борбата с "тероризма". Сред неговите "открития" внимание заслужава една стара идея за "корекция" и "преместване" на границата с Ирак, което на прост език означава да бъдат отнети територии от Северен Ирак и те да бъдат включени към Турция ! Не е известно каква ще бъде реакцията на централното правителство в Багдат и особено на кюрдската автономия и на Барзани, но ако съдим по положението в Кипър, където през 1974г. границата също беше "променена", за да бъде запазен мира, нищо чудно и иракската граница да "отстъпи" десетина километра на юг и Турция да получи "буферна зона за сигурност". Хаяти Язъджъ се обявил в подкрепа и на другата "мярка" - постепенно отпадане на наборната военна служба и професионализиране на армията. Не случайно тези дни широко се рекламират новите "елитни части от женски командоси", които скоро щели да бъдат изпратени на бойното поле и разчитайки на своя чар ( на снимката ), бързо щели да видят сметката на всички "кюрдски бандити и терористи" и щели да засрамят мъжките генерали с техните изтребители, танкове, вертолети и оръдия. За съжаление, споделил Язъджъ, вътре в армията имало силна съпротива срещу реформите, вкл. и по въпроса за професионалните войници. При сегашното разположение на границата трансграничните операции за преследване и унищожаване на врага щели да продължат на основание гласуваното от Меджлеса "разрешение", срока на което изтичал през октомври т.г. За министъра това не било проблем, защото през октомври срока на разрешението шял да бъде продължен с още 1година. Язъджъ се опитал отново да обясни, че "кюрдското отваряне" не е приключило и то имало за цел да откъсне обикновените кюрдски граждани от влиянието на ПКК и техните житейски проблеми да не бъдат "експлоатирани" в интерес на тероризма на ПКК. "Отварянето" и "тероризма" били две съвсем различни неща и не бивало да се съпоставят в опит да се търси национален консенсус. Оттук се пораждали нервността и притесненията на Партията на мира и демокрацията ( учредена след забраната на парламентарно представената Партия на демократичното общество през м.декември м.г. ) и на нейните "разклонения" и колкото повече напредвал процеса на "кюрдското демократично отваряне", толкова повече Партията щяла да се озлобява и радикализира. Накрая в изложението си Язъджъ, точно според взетите решения и съгласуваните пропагандни указания, обвинил "външните сили", че използвали ПКК като своя "маша" за дестабилизиране на Турция и тази координация се извършвала в "някои съседни страни", т.е. властите отново се връщат към обясненията си за появата и разширяването на кюрдската национална съпротива от периода на 90-те години, когато всички съседи бяха обявени за "бази на кюрдския тероризъм" и България периодично получаваше напътствия и предупреждения да не "подслонява" кюрдските емигранти, защото те били много опасни и скоро бомбите щели да загърмят по улиците на София.