След Кърджали, турският Държавен министър Челик "сайдиса" отново Мустафа Алиш в София.
30.07.2010
Нагла проява на намеса не само във вътрешните работи на държавата ни, но и в делата на мюсюлманското изповедание демонстрира за втори пореден път само за 2 дни самозабравилият се Държавен министър Фарук Челик, който се домъкна в София на 26 юли т.г. След срещата му в Кърджали с провокатора - фундаменталист Мустафа Алиш, където би трябвало да си кажат всичко, Челик реши, че най-забележима за обществото подкрепа може да се демонстрира с посещение в Главното мюфтийство, където пак да разговаря със своето протеже. Съвсем не случайно двамата се появиха на улицата, следвани от предварително подредения кортеж. В неговия състав бяха включени всички придружаващи министъра "делегати", между тях изселническите босове и Зам. председателя на Дирекцията по религиозните въпроси към МС проф. Мехмет Гьормез ( в Турция не са признати никакви други вероизповедания, освен официалния сунитски ислям. Ето защо Дирекцията - Диянет - отговаря за религиозните въпроси, а не за вероизповеданията ). Скъпите гости от Турция били посрещнати от Мустафа Алиш Хаджи и от незаконния председател на Висшия мюсюлмански съвет Шабанали Ахмед. Както се застрахова в Джебел с думите, че "Турция не се меси във вътрешните работи на съседите и че Турция няма имперски и колонизаторски цели", така и в София Челик счете за нужно да парира очакваните и вече появили се реакции със забележката, че "не се бърка във вътрешните работи на България". В Турция считали, че всеки възникнал проблем може да бъде решен в унисон с демократичните норми. Прави впечатление, че подобен израз за кризата с Главното мюфтийство използва същия ден и Бойко Борисов при срещата си с Фарук Челик, но никой от двамата не посочи кой е този "демократичен начин", който би бил алтернатива на най-демократичната норма - решението на българския съд, който сякаш отново ще бъде посочен с пръст като източник и на тази "злина". Заедно с това било необходимо да се спазват "Европейските ценности", като по този начин "се дава правото на избор на всяко изповедание ( за разлика от Турция у нас има прекалено много вероизповедания ). Министър Челик изразил своята надежда, че държавните институции и в частност правителството ще проявят мъдрост и далновидност ( така Челик нарича подчинението и изпълнението на волята на Анкара ) за разрешаването на този "неприятен казус."
