14.08.2010

Заглавието няма пряка връзка с наглостта на Турската държава, проявявана винаги, когато става дума за изтреблението на цели народи и общности било по време на Османската империя, било по времето на наследилата я Кемалистка република. И все пак в конкретния случай, който касае убийството на писателя, журналиста и правозащитника - хуманист Хрант Динк, откриваме продължението на политиката на геноцид и държавен тероризъм спрямо "другите", доколкото те все още са останали да съществуват физически като "турски граждани." През м. януари 2007г. Хрант Динк беше застрелян на улицата, само защото е арменец и се осмели да пише за "дълбоката държава" и за политиката на държавен тероризъм. Тези, които извън съда решиха да го осъдят на смърт, не бяха доволни от издадената вече официална присъда "лишаване от свобода" по силата на скандалния чл. 301 и я промениха в "лишаване от живот" като "най-справедлива и отговаряща на тежките престъпления на виновния". Докато още беше жив, адвокатите на семейство Динк заведоха дело в Европейския съд за правата на човека ( ЕСПЧ ). По този повод турското правителство изготви и изпрати в Съда своята "защитна теза", чието съдържание и аргументи нямат аналог в международната съдебна практика и впечатляват със своята антихуманност и уродлив начин на мислене и бягане от отговорност. Турция продължава да твърди, че обвинението срещу Динк и издадената присъда отговаряли на тежестта на престъплението, консумирано като "обида на турския национален дух, подкопаване авторитета на държавата, насаждане на омраза и подстрекаване на народа". Като пример, в изпратените до ЕСПЧ документи турските държавни защитници цитират случая с издадената присъда на ЕСПЧ срещу "един нацистки лидер, който в своя публикация възхвалявал националсоциализма". Турското правителство се опитва дори да убеди съдиите в Страсбург, че Динк е единствения виновник за собствената си смърт. След убийството съпругата Ракел, дъщерите Делял и Сера, синът Арат и брата на Хрант - Хосроф, сезираха ЕСПЧ с искане да бъде осъдена Турция както за издадената по силата на чл. 301 присъда, така и за съучастието на официалните власти при подготовката и извършването на атентата. Най-възмутителната част от "защитната" теза на турското правосъдие се позовава на твърдението, че "Динк не е пострадал от издадената присъда, защото тя не била влязла в сила и по тази причина жалбата до ЕСПЧ няма правно основание" (?). Все пак турските държавни защитници не са оставили европейските съдии да си блъскат главите в търсенето на отговор на въпроса, защо присъдата на турския Съд не е причинила щети на осъдения и той няма право да се оплаква и да иска отмяната й. Според официалната позиция на Анкара, Динк се "отървал" от присъдата благодарение на тези, които мислят и се грижат за неговите права и свободи, и за да не лежи в затвора, те го разстреляли. Очакваме с нетърпение какъв ще бъде отговора на ЕСПЧ, който сигурно за първи път в своята история ще трябва да се произнесе по този казус, съчинен от безкрайната и жестока наглост на кандидат-европейците от Анадола.