В това предаване ще говорим за културните различия, за уроците в живота, за границите, кръговете и бариерите, за стереотипите, предразсъдъците, очакванията, за свободата – има с какво да се поучим, когато прекрачваме граници, когато рушим и събаряме прегради, когато в живота си оставаме без да завоюваме терена на познанието. Всички ние живеем в някакъв вид социален и културен кръг. Родени сме в определено семейство, нация, класа. Но ако нямаме абсолютно никаква връзка със света отвъд това, което приемаме за даденост, то ние поемаме риска да изсъхнем отвътре. Нашето въображение може да се свие, сърцата ни могат да се стопят, и нашата човечност може да увехне, ако останем твърде дълго в нашите културни какавиди. Приятелите ни, съседите ни, колегите ни, семействата ни – ако всички хора в нашия кръг приличат на нас, това означава, че сме заобиколени от нашия огледален образ и нямаме поглед отвъд. В Турция има една традиция – покриват огледалата с кадифе, или ги обръщат към стената. Това е стара източна традиция, базирана на знанието, че не е здравословно да прекарваш твърде много време взирайки се в отражението си. Иронично, но да живеем в общости с единомислещи, е една от най-големите опасности на днешния глобализиран свят. И се случва навсякъде – сред либерали и консерватори, скептици и вярващи, богати и бедни, Изтока и Запада, сред християни и мюсюлмани, сред католици, юдеи, атеисти. Изглежда образуваме групи, основани на подобия и след това създаваме стереотипи за други групи хора без да се познаваме. Един от начините да превъзмогнем тези културни гета, е чрез разбулването на истината, като разказваме истории. Те не могат да срутят границите, но могат да пробият дупки в мисловните ни стени и през тях да започнем да виждаме другите. Това е и целта на предаването „РАЗБУЛВАНЕ”. Да пробием дупки в стената от безразличие, да не се правим, че другият не съществува и да вярваме, че справедливостта не е абстракция в бляновете на лунатик. Когато политиката, ориентирана към личността, се опитва да ни сложи етикети, нашата свобода и въображение са в опасност… Политиката на идентичността ни разделя. Откровеното говорене ни свързва. Едното търси всеобхватни обобщения. Другото – нюансите. Едното чертае граници. Другото не признава преградите. Политиката на идентичност е изградена от здрави тухли. Откровеното говорене е като течаща вода. … Днес, историите продължават да прекосяват границите. Диалогът трябва да ни отвежда отвъд. Ако не може да ни отведе там, то това е просто монолог с лице към огледалото. Суфите /ислямски мистици/ казват: “Знание което не те усъвършенства, е много по-лошо от невежеството.” Знание, което не ни усъвършенства, ни прави сноби, резервирани и изолирани.” Трябва да излезем от нашето културно гето и да посетим следващото, и следващото, и следващото. В крайна сметка, историите се въртят като дервиши, рисуващи кръг след кръг без да изпитват замая. Кръговете свързват цялото човечество, независимо от идентичност и политика. Отвъд границите ние ще забравим за различията, ще открием себе си в другия и ще можем да се отдадем на общи цености и идеали, които да ни идентифицират като народ, като нация, като Държава.