19.01.2011

След историческото посещение на Меркел в Кипър и създаването на гръцко - израелски фронт срещу Турция на Балканите, Атина посрещна с необикновена тържественост президента на Армения Саркисян и изпрати на Анкара послания, които отново ще вдигнат кръвното на "анадолските варвари". И ако световно известният кинорежисьор и продуцент Кустурица публично нарече турския министър на културата "средновековен варварин" заради расисткия инцидент на международния фестивал в Анталия, вчера самият гръцки президент Карлос Папуляс заяви след срещата си със Саркисян, че "Гърция и Армения имат общо историческо минало, което завинаги ще остане в паметта на гърците и арменците заради кланетата, на които са били подложени от едни и същи ВАРВАРИ". Някои френски източници дори уточняват, че Папуляс е използвал съчетанието "ТУРСКИ ВАРВАРИ". Ефектът в Турция е разтърсващ и надминава всичко, казано тези дни по адрес на Турция. Първият шамар Анкара получи от Кипър при визитата на Меркел, почти по същото време "злоупотребилият с оказаното му внимание и гостоприемство" Папандреу си позволи, не къде да е, а в самата Турция, да нарече Турция "окупатор" и да поиска изтегляне на турските войски от Северен Кипър като важно условие за продължаване на диалога с ЕС. Вчера от Атина и двамата президенти изразиха общото си мнение, че Гърция и Армения са свързани със стари и трайни приятелски и съюзнически връзки, чиито корени са заложени в "общата историческа съдба на двата народа". Гръцкият президент направил паралел между "геноцидите, извършени от "варварите" срещу арменците и понтийските гърци". От своя страна Серж Саркисян изразил пълна подкрепа на усилията на Атина за намиране на изход от Кипърската криза, които, за съжаление, били саботирани от Турция и това давало право на Кипър и Гърция да имат "особено отношение към турската кандидатура за еврочленство". Гръцкият президент дал още един знак за гръцките приоритети, които пряко засягат интересите на "турския противник в неговия заден двор". Той обявил Армения за стратегически съюзник не само на Гърция, но и на ЕС, който отчитал значението на Кавказ и ролята, която може да играе там Армения като страна, чиято история и цивилизация са органически свързани с европейските традиции и ценности. Гърция имала още по-голямо основание да съдейства за "приближаването" на границите на ЕС до Армения и тези негови думи се приемат като намек, че вероятно Армения ще бъде приета в ЕС по-рано от Турция, ако изобщо преговорите приключат някога. В Атина двамата президенти солидарно поставиха на Анкара ново "изискване" за нейното членство - изпълнение на протоколите от Цюрих и незабавно да бъде премахната едностранната блокада на турско - арменската граница. Папуляс и Саркисян декларираха, че "поведението на Турция по този въпрос ще бъде за тях тест за искреността и доколко последователна е турската външна политика, от което също зависи дали една държава със затворени граници като Турция заслужава да получи европейско признание". Турските коментатори с тревога посочват, че преди да пристигне в Атина, Саркисян бил в Кипър, провел срещи на всички възможни нива, специално посетил Ларнака, за да положи венец на паметника на арменския геноцид и е заминал директно за Атина със съгласувани позиции, които сериозно тревожат Анкара заради появата на нов "антитурски лагер" в региона. Като "символ и предизвестие на съдбата" се тълкува факта, че точно днес, когато Саркисян е в Гърция и която е втората родина на стотици хиляди прогонени арменци, в Турция се провеждат мощни протести във връзка с "продължаващия вече 4 години национален позор" след екзекуцията 19.01.2007г. на арменския журналист и правозащитник Хрант Динк. В оскъдната и внимателно "редактирана" информация на държавната БТА за посещението на Саркисян в Атина липсва термина "ВАРВАРИ", използван от всички световни и турски медии в заглавията на техните дописки и анализи. Вероятно в БТА се страхуват и си налагат автоцензура с унисон с наложеното от всички правителства и президенти след 1990г. схващане, че "Не трябва да ровим повече в миналото и да дразним нашия съсед". Нашите безхарактерни родоостъпници не смеят дори да произнесат историческата истина "турско робство", затова е унизително да ги сравняваме с истинските национални лидери като Папуляс и Саркисян и да се питаме, дали наш министър ще се осмели да каже някъде и някога за нашата "съвместна историческа съдба на братско съжителство в течение на векове с цивилизаторите" нещо подобно на казаното от Папандреу в Ерзурум или от Папуляс и Саркисян в Атина.