14.04.2011

През м. ноември 2010г. ЮНЕСКО включи в списъка на световното културно наследство така нар. "фестивал на мазните борби в Къркпънар" след силен натиск и всевъзможни ходатайства от страна на турското Министерство на културата и туризма. Признаването на османската пехливанска традиция като "универсално достояние и принос за световната цивилизация" открило така очаквания път за нови инициативи и програми, които да възстановят спомените за "османското присъствие и управление" в бившите вилаети и най-вече в Родопско - Дунавския, който сега носи името Булгаристан. Според Махмут Евкуран - Директор на управлението за исторически проучвания и образование в Министерството, по повод честването през т.г. на 650 годишния юбилей на мазните борби, неговото ведомство провеждало активна подготовка за утвърждаването на традицията и предаването й от поколение на поколение под егидата на ЮНЕСКО. За целта вече били готови и разпространени в Турция и в чужбина документално - историческата книга "Пехливан - мазните борби Къркпънар" и научно - популярния филм със същото заглавие ( на турски и английски език ). Читателите и зрителите щели да научат как са се появили мазните борби в Румелия през 14 век, за да се стигне до сегашното им проявление като "завоевание на Турция с принос за развитието на културния и спортния туризъм" с международно значение. Привършвала също така подготовката за свикване на вътрешни и международни научни конференции, на които признати "експерти" щели да покажат "историческите условия от онази епоха, които са допринесли за появата на мазните борби и как със своите качества на морална и физическа устойчивост, самодисциплина, смелост, привързаност към традициите, обичаите и душевната чистота пехливанинът се е превърнал в символ и пример за културната идентичност на хората от Анадола". За ползата от провежданата кампания по случай юбилейната годишнина, която се представя от турската пропаганда като знак на признание и уважение от страна на ЮНЕСКО, можем да съдим от първото проявление на "пехливанската култура", поръчано от Анкара и изпълнено, както винаги, от някой сред изброените турски културни чираци у нас като Мюзекки Ахмед в Кърджали, Нуртен Ремзи в Шумен и Меджбуре Ефраимова в Русе. Пехливанката Нуртен ханъм и оглавявания от нея Турски културен дом организираха в българското (?) читалище "Добри Войников" честване на празника на "Делиорманските пехливани". Като съорганизатори на турската "културно - историческа" вечер били привлечени Районното мюфтийство и Ислямския лицей в града. Културно - музикалната програма започнала с изпълнение на местния фолклорен оркестър с вой от пищялки, тъпани и зурни. Особен възторг предизвикали тупанджийките със шалвари, по които плакнел очи специално поканения от Къркпънар "башпехливанин" Кенан Шимшек. В приветствието си пехливанинът поздравил турците в България за тяхната борба при отстояване и запазване на културната самобитност и идентичност и обещал и занапред да оказва подкрепа на сънародниците по тези земи. След него на трибуната се качил Районния мюфтия на Търговище Енвер Исмаилов ( същият, който години наред посреща и осигурява кола със син буркан на средновековния ислямизатор от Бурса и шейх на сектата "Накшибенди" Ахмет Ясин ел Бухари ел Бурсеви ). Енвер бей "научно и от историческа гледна точка" информирал присъстващите за появата и значението на мазните борби и на пехливаните от Делиормана. Окуражени от пробивите в ЮНЕСКО и от съдействието на зависимата от Анкара директорка Ирина Бокова, неоосманските колонизатори доказаха, че поговорката "апетитът идва с яденето," е вярна. Сега те се готвят да наложат на ЮНЕСКО още едно решение, с което така нар. "Фестивал на маджуна ( кашата, пастата ) Месир" ще бъде също включен в списъка на "световното културно - историческо богатство". Този фестивал се провежда всяка година през март в гр. Маниса и е посветен на "лековитото чудо", наречено Месир - каша от 41 билки, която отдавна е позната в Индия и Египет и води началото си от древна Месопотамия много преди нахлуването на варварите - османлии. Както много други чужди открития, празници и постижения, така и Месирът бил присвоен и турцизиран и тази година беше проведен 471 "традиционен фестивал". Тридневните празненства се оглавяват от Валията Джелялеттин Гювенч, добре известен с ролята си за турцизиране на Родопските българи - мюсюлмани и превъзпитанието на техните деца като нови еничари. В специално изявление за турските медии цитираният по-горе Генерален директор в Министерството на културата Махмут Евкуран подробно разказва за подготовката на досието, което скоро ще бъде представено на ЮНЕСКО с искане фестивалът и марката "Месир" на турския маджун да бъдат включени в списъка на ЮНЕСКО. Нещо повече - организаторите на кампанията ( Валийството на Маниса, Кметството, Министерството на културата и др. ведомства и неправителствени организации ) щели да настояват да бъде запазена турската дума "маджун" вместо използвания в чужбина английски превод ( паста, крем ).