26.04.2011

Едва вчера турските медии и турската общественост си дадоха сметка какво се е случило в областния гр. Сивас на 10 април т.г., когато в цялата страна тържествено беше отбелязан деня на полицията. Сивас е градът, прочул се като инкубатор и ферма за възпитание на няколко поколения радикални националисти, расисти, туранисти и панислямисти, верни последователи на духа и на делото на диктатора Мустафа Кемал, който, много преди да бъде кръстен като Ататюрк, пристигна в Сивас на 2 септември 1919г. и свика така нар. "Сиваски конгрес", чиито решения все още вдигат адреналина на "сивите вълци" и ги вдъхновяват за "подвизи", достойни само за "турци от чистата раса". В същия гр. Сивас потомците на Ататюрк и верни бойни съратници на "башбуу" ( фюрера ) полк. Алпарслан Тюркеш дадоха "заслужен урок" на враговете на националното единство, като на 02.07.1993г. запалиха хотела "Мадъмак", в който се бяха приютили "цветята на модерната турска интелигенция" - писатели, поети, художници, карикатуристи, артисти и журналисти. В средновековната клада, подпалена от анадолскските варвари, изгоряха живи или починаха от задушаване 34 души. Като по чудо беше спасен великия турски писател Азис Несин. Призован като свидетел, той заяви пред разследващия прокурор : "Дивашкият акт в Сивас е само първата проява на настъпващия шериат. Много скоро по калдъръма на нашите улици ще се чува тропота на ботушите на ислямските фашисти, тръгнали на лов за своите жертви, които, скрити зад пердетата на прозорците, със свито сърце ще очакват ударите по вратата, преди да бъдат отведени, така, както се случи в нацистка Германия". Пророческите думи на писателя се сбъднаха на 10 април 2011г., когато, строени в карета, с бойни знамена и под звуците на военния марш "Нашето движение е безсмъртно, безсмъртна е нашата кауза", написан от техния идол Озан Ариф, по бул. "Ататюрк" преминаха стотици "сиви вълци", облечени в униформите на командоси от специалните части за борба с кюрдите. Начело на нацисткото шествие тропаха ботушите на командирите, които хорово питаха себе си и зяпналите ги минувачи : "Кои сме ние ?", а строените зад тях редици дружно отговаряха "Ние сме сивите вълци". Главорезите показаха своя "бабаитлък" далеч от проходите, пещерите и скалистите чукари на планините в Кюрдистан, откъдето бяха позорно изгонени след 20 годишна война, в която дадоха много жертви. Завърналите се в градовете "антитерористи" продължиха занаята, който бяха усвоили - бандитизъм, рекет, изпълнение на "мокри поръчки", наркотрафик, охрана на ВИП персони и техните хотели и игрални казина. Срещу солидни възнаграждения, тези платени наемници се превърнаха в ударната сила на "дълбоката терористична държава", нейните представители бяха основните играчи в аферата "Сусурлук", сега пак те са подсъдими или се издирват заради участието им в операции за дестабилизация и терористични нападения, вкл. и в чужбина.