01.07.2011

Днес се навършва точно една година от момента, когато през нощта на 30 юни срещу 1 юли м.г. временното председателство на Испания беше предадено на Белгия с отварянето ( като последен жест на добра воля и лъч на надежда за Турция ) на 13 -та поредна преговорна глава "Качество и безопасност на храните". "Белгийският" период на ЕС приключи на 31.12.2010г. и той няма да се запомни с нищо положително за приемането на Анкара, напротив, отношенията между Брюксел и Анкара ставаха все по-студени, а правителството на Ердоган започна да следва курс на все по-открита агресивност и прехвърляне на вината за застоя върху европейските институции. Напразни се оказаха очакванията за "съживяване" на диалога, породени от оптимистичните словесни инициативи на италианския Външен министър Франко Фратини и от поемането на временното председателство от Унгария, която също се ангажира да даде своя принос в полза на турските надежди. От днес до 31.12.2011г. Турция ще трябва да разчита на съдействието на още един ( след Унгария ) "приятел и подръжник на турското еврочленство" в лицето на Полша, която пое щафетата от безславно приключилото за Турция временно председателство на "маджарите". По този повод перспективите за "излизане от задънената улица" тези дни са обект на обширни коментари и прогнози в турските медии, като се акцентира на общия тон на песимизъм, разочарование и раздразнение в последните изказвания на отговорни турски фактори. Според тях, "Анкара правела всичко възможно за изпълнение на предварително договорените условия и ангажименти, но ЕК постоянно лансирала нови "вторични критерии". Турция била сигурна, че по време на председателството на Унгария ще бъде отворена за преговори поне глава "конкуренция". За най-дълбоко съжаление това не станало, защото Анкара не била изпълнила задължителните "начални критерии". От 2005г., когато започнаха официалните преговори за членството на Турция, до днес бяха отворени за преговори фаталните 13 глави, като само една от тях беше "затворена". 8 преговорни глави бяха блокирани от Европейския съвет под предлог, че Турция не изпълнява задълженията си по отношение на Кипър, записани в допълнителния протокол от м. декември 2006г., а други 10 - едностранно от Франция и Кипър и така общо "замразените" преговорни глави станаха 18. В момента хипотетично е възможно да започнат преговори по 3 глави ( "политика на конкурентност", "обществени поръчки" и "социална политика и трудова заетост" ). За нагласите и очакванията на Турция най-точна оценка даде нейният постоянен представител към ЕС в Брюксел посланик Селим Кунералп. В интервю за електронния сайт "EUOBSERVER" той заяви следното : "Заради позицията на ЕС турското еврочленство става все по-безмислено и трудно разбираемо и така може да си обясним защо влиянието на ЕС в Турция и върху Турция все повече намалява. Когато пред нас няма ясна и точно дефинирана перспектива за приемането на страната ни, не виждам причина защо трябва да се съобразяваме с адаптирането на нашето законодателство към тесните рамки на стандартите на ЕС. Приоритет за правителството на Ердоган е изготвянето и приемането на нова "модерна и либерална" Конституция, но заради "задънената улица", в която попадна преговорния процес, ние не виждаме възможност как Брюксел ще може да влияе на процеса при изготвянето на тази Конституция. Ако правим нова Конституция, това няма да бъде заради исканията на Брюксел, а заради нашата убеденост, че Турция се нуждае от закони, които отговарят на нашите изисквания и са съобразени със световните стандарти." Това остро изявление веднага предизвика "съжаление и недоумение" в средите на ЕС. Неназован високопоставен "европейски дипломат" споделил, че "след изборите, вместо да разсъждава спокойно и конструктивно в интерес на напредъка на диалога, турската страна, чрез своя посланик, прави точно обратното. Необяснимо е защо се правят такива изявления в момент, когато Турция обявява намерението си да създаде ново Министерство по европейските въпроси като знак на своята готовност и решителност да продължи преговорите." Авторитетни европейски коментатори тълкуват думите на Кунералп с въпроса дали те не означават завой в бъдещата политика на правителството спрямо ЕС. Не закъсня и реакцията на ЕК, изразена от Комисаря по разширяването и добросъседските отношения Щефан Фюле. Той потвърди ангажиментите на ЕК по отношение на приемането на Турция, но отхвърли обвиненията на Кунералп за ролята на ЕК при провала на преговорите по глава "конкуренция". Някои турски анализатори си спомнят, че самият президент Абдуллах Гюл още в началото на май т.г. заяви, преди да замине на посещение в Австрия, че "в резултат на дискриминационната политика на някои страни 17 преговорни глави са блокирани, а Австрия и Франция имат готовност да свикат референдуми по въпроса за турското еврочленство. ЕС СТРАДА ОТ НЯКОИ БОЛЕСТИ, ЧИЕТО ЛЕЧЕНИЕ Е МНОГО ТРУДНО. ТАКИВА БОЛЕСТИ СА РАСИЗМА, ДИСКРИМИНАЦИЯТА, ОМРАЗАТА КЪМ НЯКОИ РЕЛИГИИ. ТРЯБВА ДА СЕ ПОУЧИМ ОТ УРОЦИТЕ НА МИНАЛОТО, ЗАЩОТО ВСЯКА ПРЕДОСТАВЕНА ВЪЗМОЖНОСТ ВОДИ ДО ПОВТОРЕНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО, А ТОВА Е МНОГО ОПАСНО ЗА ЕВРОПА."