21.07.2011

Вече цяла седмица някои турски медии продължават да разсъждават и да коментират изнесените на 14 юни т.г. от работещия в САЩ турски проф. ТАНЕР АКЧАМ конкретни факти за платените турски агенти сред така нар. "американска академична общност." Авторите на публикациите били "шокирани" от клеветническото съдържание на изказването на турския историк, направено преди месец на конференция в "Glendale Public Library" ( щат Аризона ). Нашата медия обаче е впечатлена не толкова от списъка с новите имена на турските платени "лобисти", колкото от липсата на най-малък опит да бъде показано къде свършва "законната лобистка" дейност и откъде започва натиска, шантажа, ангажирането и заплащането на свършената работа на привлечените за сътрудничество в унисон с турските тези чужди учени, журналисти и общественици. Дали към имената на отдавна разкритите от ТВ СКАТ платени агенти Еди Берни Джонсън и Бил Делакънт - конгресмени, задействани по повод резолюция 1631 от 30.09.2010г. за "Съхраняване и спасяване на християнските културни паметници в окупираната от Турция северна част на Кипър" ( наша информация от 20.11.2010г.) или проф. Джъстин МакКарти ( наша информация от 15.01.2011г. ) ще бъдат прибавени още имена на турски агенти за "културно - историческо влияние" не е толкова важно. Важното в случая са подхода и безпардонните средства за провеждане на турската политика и налагане на турските национални приоритети било в САЩ, било в България или някъде другаде по света. На въпросната конференция в Аризона проф. Акчам, който се счита за един от най-добрите познавачи на историята на арменския геноцид, заявил : "Турското правителство и турските пропагандни центрове провеждат в САЩ една изключително добре координирана и агресивна кампания. През м. декември м.г. аз бях в Турция и имах възможноста да разговарям със служител на турското МВнР, който познава добре дейността на турската дипломация и на турските организации в САЩ за неутрализиране на арменските тези за геноцида. От същия "анонимен източник" научих, че през периода 2004 - 2005 турските власти са установили контакт с един американски професор и двете страни са се договорили, че най-успешния начин за противодействие на пропагандата на арменската диаспора в САЩ е "предприемането на нови научни разработки и тяхното разпространение както в САЩ, така и в чужбина". Въпросният учен ( дали не става дума за познатия ни Джъстин МакКарти ? ) се ангажирал да работи в тази насока срещу солидно парично възнаграждение". Проф. Акчам продължил да разказва как била "стимулирана" издателската дейност на авторите на "книги, насочени срещу твърденията за арменския геноцид" и споделил, че някои от имената на тези "изследователи по турска поръчка" му били съобщени от същия източник. Той спазил обещанието си да не разкрива тяхната самоличност, но уточнил, че подписаните от тях документи за "договаряне на условията за сътрудничество и заплащане на услугите" се намират в архива на турското МВнР. Все пак проф. Акчам не пропуснал да отбележи, че е получил странно усещане след появата на последния "научен труд" на МАЙКЪЛ ГЮНТЕР, в който се твърди, че "в Османската империя са били избити 600 хил. арменци, но тази трагедия не може да бъде квалифицирана като геноцид". Това, което проф. Акчам не пожелал да сподели относно съобщените му в Анкара имена на платените турски агенти заради дадената дума за дискретност, излезе наяве в сайта "Аsbarez" с автор Харут Сасунян. В публикувания списък липсва името на проф. Джъстин МакКарти ( на снимката ), но затова пък научаваме, че "историкът GUENTER LEWY от университета Massachusetts, EDWARD ERIKSON от VIRGINIA CORPS COMMAND and STAF COLLEGE, гост - лекторът JEREMY SALT ( политолог ) в университета "БИЛКЕНТ" в Анкара и турския проф. ХАКАН ЯВУЗ - преподавател в катедра "международни отношения" на университета ЮТА в САЩ са писали книги съгласно получените от Турция "тематични тезиси" и трудът им е бил заплатен от турската държава". По този повод вестник "Миллиет" се е сетил да открие и публикува един "спомен" на известния турски изследовател на историята и културата на кюрдския народ доц. д-р ИСМАИЛ БЕШИКЧИ, лежал дълги години в турските зандани заради своите публикации. Една от тях е с дата 2009г. и е озаглавена "Относно един японски филолог и полиглот". В статията си доц. Бешикчи описва как турската преса е представила в края на 90 - те години някакъв японски професор като световно признат езиковед и полиглот, според когото "кюрдския език, доколкото може да става дума за език, е първобитен, елементарен и не може да бъде "език на науката и на познанието". Случаят бил забравен до юни 2009г., когато в Турция пристигнал японския проф. Малмисаничи и по някакъв повод била засегната темата за онова "определение" преди много години. Професорът разказал неизвестни досега подробности около "оня случай". Авторът на злополучното изказване бил наистина "филолог - изследовател", макар и съвсем неизвестен, който имал желание да специализира "класически езици" и трябвало да поработи в турските архиви, за което поискал нужното разрешение. Компетентните турски служители нямали нищо против да го допуснат до документалния архив, но само при условие, че ще обяви пред турските медии, че в резултат на своите проучвания е установил, че ...следва цитираната по-горе "научна присъда" за кюрдския език. В случай на отказ да изпълни внушенията на домакините, госта бил заплашен с "изгонване". Така въпросният "специализант" от далечна Япония се оказал "световно признат експерт по кюрдски език, чиято оценка тежи на мястото си и напълно съвпада с изводите на стотици турски историци и филолози". В заключение вестник "Миллиет" описва още случай с автори като Владимир Бартол, които също са работили в турските архиви и които "задължително" са били подлагани на брифинг - инструктажи по "чувствителни въпроси за турската история и култура", преди да започнат същинската си научно - изследователска работа в архивите.