Военното контраразузнаване на ГЩ било сериозно обезпокоено от зачестилите в последно време обиколки на агентите на AFOSI и целенасоченият им стремеж да контактуват с турски граждани, които притежават интересна за американците информация, което показвало, че тези срещи били планирани предварително, след изучаване на лицата от местната турска администрация и определяне на конкретен подход за създаване на "естествени и непредизвикващи съмнения" условия за осъществяване на желаните срещи.

Преките официални задачи на AFOSI се свеждали до следене и контрол на поведението и спазването на установения режим от страна на работещите в турските бази и в т. нар. "съвместни съоръжения" американски военни и цивилни сътрудници и техните семейства, командировани по силата на подписаните дустранни документи за военнотехническо сътрудничество. Подразделения на AFOSI били дислоцирани с разрешение на турския ГЩ в състава на Американския офис за военно сътрудничество в Анкара, в службите за административна и управленска подкрепа в Истанбул и Измир и в Десети състав на Командването на базата "Инджирлик " до Адана.

Наблюдателите си спомнят,че през 2004 г.е имало подобни нциденти,когато служител на AFOSI във военновъздушната база "Инджирлик" без уведомление и без съответното турско разрешение е предприел обиколка в района на областния град Гиресун на брега на Черно море и провел конспиративни срещи с предварително набелязани лица, от които търсел да получи интересуващата го информация. Подобни действия на друг негов колега били засечени в съседния гр.Трабзон, също на Черноморското крайбрежие. Поради предстоящото посещение на Президента Обама и с цел да не се предизвикат политически и дипломатически усложнения, изпълнението на планираните мерки за пресичане на дейността на американските агенти от състава на AFOSI било временно отложено до 8 април 2009, когато завърши въпросната визита.

Близката история на Турция е пълна с подобни случаи. Типичен пример в това отношение представлява известният, но вече позабравен инцидент от 1979г., когато американският дипломат Александър Пек внезапно се появил в гр. Амасия и настойчиво поискал срещи с високопоставени местни ръководители. Интересите му се свеждали до изучаване на настроенията и недоволството на населението от тежките икономически и финансови условия, съотношението на политическите сили и нивото на напрежение между сунити и алевии, проявите на неофашистите и на "Сивите вълци" от средите на Партията на националистическото движение, възможните кадрови промени на местно ниво сред военната и гражданската администрация и т.н. По сигнал на кмета на града Гюндюз Тюрем до Вътрешния министър Хасан Фехми Гюнеш бил създаден кризисен щаб начело с Министъра на външните работи Гюндюз Йокчюн. Решено било да се предложи на Посланика на САЩ Роналд Спиърс, самият той бивш отговорен служител в Отдела за разузнаване и анализи към Държавния департамент, въпросният "дипломат" да бъде изтеглен без много шум и с това случая да приключи. Реакцията на турското правителство е напълно разбираема, след като в края на 1978г. в гр. Кахраманмараш избухнаха безредици на етнорелигиозна основа, при които загинаха стотина жители на града и десетки къщи и магазини бяха опожарени или разграбени. Разследванията на турските органи доказаха, че не малка заслуга за тази и други провокации имат "Сивите вълци", съветвани и направлявани от "дипломати" като Александър Пек, добре известния и у нас Пол Бернар Хенце и други.