20.04.2009

За никого вече не е тайна,че посещението на Барак Обама в Турция на 6 и 7 април т.г. се свързва най-вече с неговата роля за новата ескалация на напрежение в отношенията както между Турция и Азербайджан, така и между Азербайджан и Армения.В най-трудно и деликатно положение обаче се оказа Турция, която е разкъсвана между "гаранциите", щедро и лекомислено раздавани от Оба ма на всички замесени в конфликта държави, и своя национален приоритет и политически избор, т.е. как да подхожда към започналия вече диалог с Армения, без да дразни и да отблъсква от себе си Азербайджан.Мисията се оказа невъзможна, дори и за такава опитна, гъвкава и изобретателна дипломация като турската.Обама и неговите съветници се престараха в желанието си да угодят и да се харесат на всички, тази безпринципна на практика политика показа за първи път сериозни про пуски и непознаване на спецификата на някои регионални конфликти, като този например.Явно на екипа на Президента на САЩ не е било известно, че именно благодарение на натиска на Джордж Буш и на ЕС Турция и Армения бяха насилени да започнат първите контакти, без да са точно дефи нирани перспективата и едностранните ангажименти на всяка от страните за разговори без предварителни условия.Точно поради тези причини още през м.декември 2008, когато на посеще ние в Баку пристигна турският Външен министър Али Бабаджан, домакините открито изразиха свои те съмнения и предупредиха турската страна, че преговори зад гърба на Азербайджан и без да се отчитат неговите ивтереси ще навредят сериозно на двустранните отношения и на авторитета на Турция в Азербайджан.Фамилията Алиеви все още помни една друга, крайно неприятна за Баку криза в отношенията с Турция, породила се в резултат на пряката намеса на Анкара във вътреш ните работи на Азербайджан с неуспелия опит за преврат на 13.03.1995 срещу тогавашния Прези дент Гайдар Алиев, баща на сегашния Държавен ръководител Илхам Алиев.Подозренията на Азер байджан за двуличната политика на Премиера Ердоган, определена директно като враждебна и предателска спрямо Баку, намериха израз в отказа на Президента Илхам Алиев да удостои с при съствието си Форума на цивилизациите в Истанбул и се подигра с домакините, като изпрати дъще ря си и един неизвестен държавен чиновник.

Тази атмосфера логично вдигна на крак обществените, политическите и религиозните сили, които винаги са били твърди противници на тезата за "преговори с взаимни отстъпки и без предварителни условия" и приемат като заговор срещу Турция всички прояви на съпричастност и възпоменание, свързани с датата 24 април 1915г., и едва ли не като повод за санкции и силови действия всяко решение в чужбина, което признава трагедията на арменския народ като резултат от планиран и проведен геноцид.

За да внесе известно успокоение, турската страна успя да убеди част от депутатите в Парламен та на Азербайджан и те излъчиха женска парламентарна делегация от 6 души и към нея бяха"при качени" за повече авторитет и представителност на държавата 1 жена-съветник на Президента Алиев и Тензиле Рустемханлъ-Зам.министър на икономиката и Съпредседател на съюза на жени те на Турция и Азербайджан.Делегацията пристигнала в Анкара на 14.04.2009.В програмата за престоя са включени участие в работата на научна конференция за арменския проблем, както и редица срещи с Председателя на Меджлиса Кьоксал Топтан, Председателя на опозиционната Народно-Републиканска партия Дениз Байкал, Председателя на Партията на националистическо то движение Девлет Бахчели, министри и депутати.На 16.04.2009 делегацията била приета от Президента Абдуллах Гюл.Показателно за целите на посещението и нагласите, с които са пристиг нали азерските депутати е твърдението, че гостите са били убедени да приемат поканата благода рение на усилията на Партията на Девлет Бахчели, която е най-върл противник на политиката на сближаване с Ереван и има много силно лоби и позиции в Азербайджан.Като потвърждние на този факт се посочва ответната визита по същото време в Баку на делегация на Партията на национа листическото движение в състав от 5 души начело със Зам.генералния председател Атиля Кая. Непосредствено преди размяната на тези две делегации,станали символ на взаимната подкрепа и непримиримост срещу всеки опит за напредък в преговорите с Армения, турският Център за меж дународни връзки и стратегически изследвания ( TURKSAM ) ,който е аналог на Центъра CSIS в Джорджтаун, проведе специална научна коференция в Анкара, посветена на всички аспекти от последното развитие на турско-арменските и турско-азербайджанските отношения след посеще нието на Барак Обама в Турция.Основният доклад изнесъл Синан Оган - Директор на Центъра, а съдоклади били прочетени от поканените Азай Гулиев- депутат и Председател на Комисията за работа с неправителствените граждански сдружения към Президенството на Азербайджан, Рауф Зейни- Председател на Общонационалната федерация на НПО в Азербайджан и г-жа Тензиле Рус темханлъ- Зам.министър на икономиката и Съпредседател на съюза на жените от Турция и Азербайджан, която изчакала идването на останалата част от парламентарната делегация и се присъединила към нея на 14 април.

В доклада си Синан Оган подчертал опасността за Турция и за Азербайджан от съществуващата и де факто реанимирана резолюция № 106 от 11.10.2007г. на Камарата на представителите в Кон греса на САЩ и остро се обявил срещу намерението да бъде отменено решението на Турция от 1993г. за затваряне на границата с Армения в знак на протест срещу агресивната политика на Ар мения.Директорът на TURKSAM допуска и най- лошия сценарий, ако Турция не успеела да принуди Армения да се откаже от нейните териториални претенции спрямо Турция и Азербайджан.Наивно и недопустимо било да се поощрява с отстъпки някакъв "изкуствен и безперспективен мирен процес", който можел да доведе до регионален конфликт с още по- тежки последствия в сравнение с война та в Грузия през август 2008.Не трябвало да се забравя,че Армения е член на създадената от Ру сия Организация за колективна сигурност и че подобно на чл.5 от Северноатлантическия договор, в случай на война Армения ще разчита на помощта на Русия и на другите държави от Организация та.Турция, при такъв възможен сценарий, също ще бъде ангажирана и това означавало бъде погре бана, още неродена, турската инициатива за създаване на Пакт за сигурност и сътрудничество в Кавказ.Синан Оган изтъкнал несъстоятелността на някои коментари и аргументи, използвани като упрек срещу Азербайджан заради нейната въздържаност и мълчалива съпротива в отговор на тур ските искания да бъде призната от Баку така нар."Севернокипърска турска република".Такъв леко мислен и недалновиден подход към кризата в Кавказ,според Оган, неизбежно щял да предизвика от ветната реакция на Гърция и на Южен Кипър,страни-членки на ЕС, изразяваща се в признаването на независимостта на окупирания от Армения Нагорни Карабах.

Споровете "за" и "против" диалога с Армения след визитата на Обама се пренесоха и в Комисията за външна политика на турския Меджлис.Стигна се до скандал, след като депутатите от квотата на Народно-републиканската партия обвиниха правителството на Ердоган в предателство и угодни чество на външни сили и интереси и от името на НРП депутатът от Измир Джанан Арътман предложил да се гласува решение за прекратяване на контактите с Армения, докато тя не се изтег ли от окупираните азерски територии,не прекрати кампанията за признаване на събитията от 1915г. като геноцид и не се откаже от териториалните си претенции към Турция и от идеята за Велика Ар мения.Председателят на Комисията Мурат Мерджан, депутат от управляващата ПСР, отказъл да открие процедура за обсъждане и гласуване на предложението на НРП и демонстративно напуснал заседанието.В негово отсъствие обаче с гласовете на НРП и на Партията на националистическото движение било решено да бъде спешно поканен и изслушан Външният министър Али Бабаджан. Правителството е подложено на натиск от страна и на някои влиятелни обществени и религиозни организации каквито са Федерацията на турско-азерските дружества и шиитската секта"Джафери". Председателят на Федерацията Билял Дюндар в публично изявление нападнал остро намесата на Барак Обама и упражнения върху Турция натиск и обявил съдържанието на изпратеното от него по този повод протестно писмо до Президента Гюл, Премиера Ердоган и ръководството на Меджлиса. На 10.04.2009, петък, след молитвата в джамията "Зейнебийе" в Халкалъ, района на Кючюкчекме дже в Истанбул, пред хилядното стълпотворение от богомолци и привърженици на сектата,шейхът на"Джафери" Селяхаттин Йозгюндюз отправил политически послания и призиви,подстрекаващи към омраза спрямо неверниците и новите "кръстоносци", в борбата с които Турция била дала много жертви, но винаги оставала на крака с гордо изправена глава и неопетнена национална чест.В дво ра на джамията въодушевените последователи на Хюсеин, внук на Пророка Мохаммед, убит заедно с други 72 шиити преди 1369г. в Кербела, скандирали:" Арменски убийци, махайте се от нашите зе ми", "Смърт и проклятие за САЩ и Израел".Слово произнесъл също така имамът на джамията Хамит Туран, който напълно подкрепил хутбето на лидера на сектата и призовал събралите се да напуснат района мирно и без да се подават на провокации.