24.04.2009

Официалното обявяване на така нар." Пътна карта" за нормализиране на отношенията между две те страни предизвика различни коментари и оценки заради подхода, начина и времето на нейното оповестяване.Спорът за това коя държава и защо първа е съобщила за постигнатата договорка има своя резон, защото поражда съмнения за нечисти политически намерения преди всичко по отношение на Турция.Докато в интернет-сайта на МВнР на Армения съобщението за споразумение то за " Пътната карта" беше определено като "съвместно, от името на Армения и Турция", то Тур ция направи този анонс за света по начин, който посочва Турция като единствен автор и източник на изявлението.Като свое оправдание за едностранното нарушаване на предварителната взаимна договорка Анкара изтъква аргумента, че по този начин тя отнемала възможността на Азербайджан да реагира остро на сценария, според който двете държави-Турция и Армения, едновременно и като обща, т.е. едва ли не като съюзници и зад гърба на Баку, биха публикували декларацията за карта та.Нещо повече, Турция прави намеци, че Армения не била спазила "джентълменското" споразуме ние и така поставяла Турция в неудобно положение.След като вече политическата рулетка се за въртя, на Швейцария не й оставаше друга алтернатива освен и тя на свой ред да се присъедини към Турция и Армения със своя, трета поред за няколко часа, декларация.Чак тогава САЩ реагира ха със стандартния израз, че " приветствали подписания двустранен протокол и съпътстващата го " Пътна карта". Според първите изтекли данни, картата предвиждала създаването на работни комисии, които да обсъждат и да предложат решения за отварянето на общата граница, като най-вероятно първият ГКПП щял да бъде Аличан, североизточно от турския гр.Ъъдър.Другите въпроси, предмет на работа та на комисиите, касаели митническите такси, данъчното облагане, транзита на МПС, погранична та търговия и не на последно място, но определяни като най-трудни, дипломатическите връзки и тяхното ниво.Имало две възможности като отправна точка и поетапно развитие: или да бъде въз приета известната практика за контакти между посолствата на Турция и Армения в Грузия със съ- гласието на страната-домакин и нейното посредничество, като турското посолство в Тбилиси ще получи статут на акредитирано в Ереван и същото ще важи за арменското по отношение на Анка ра, или пък едновременно и на реципрочна основа ще бъдат открити представителства на всяка от двете държави в столицата на другата.Турски дипломатически източници посочват, че за Тур ция предпочитаният развой бил установяване на общоприетите дипломатически отношения, като тяхното начално ниво било без съществено значение. Тъй като Армения не е затваряла своята граница, то решението за откриване на ГКПП следвало да бъде обявено от турска страна, но всичко зависело от преценката на Анкара дали предварител ните преговори вървят успешно и дали няма други фактори, които да забавят вземането на подоб но решение.Веднага след обявяването му, ако всички предварителни технически и организационни подготовки са приключили, ГКПП щяло да заработи с пълен капацитет, без да се прилагат частични ограничения.Що се отнася до условието за" успешни предварителни преговори", Турция подразби рала напредък в подхода на Армения към положението в Нагорни Карабах и разчитала много на натиска на САЩ, като развитие се очаквало да има в средата на това лято.Такова програмиране давало основание да се гледа с оптимизъм към датата 07.10.2009, когато се очаквало, в деня на футболната среща-реванш, президентите на Турция и Армения да обявят отварянето на общата граница. Коментаторите в Турция разчитат на напредък в отношенията между Турция, Армения и Азербай джан благодарение на планираните за 6 май т.г. срещи на Илхам Алиев с руския президент Медве дев и на 7 май със своя арменски колега Серж Саркисян по повод годишнината от края на Втора та световна война и Деня на победата.