18.05.2009

Излизащият в Лондон вестник "Шаркул Авсат" публикува текста на интервюто, дадено за вестника от военния ръководител на ПКК ("Конгра Гел") Мурат Карайълан. Като водещи са изведени думите му, че присъствието на въоръжените сили на организацията в базите в планината Кандил в Северен Ирак е принудило турската държава да приеме, да признае и да се съобразява с правителството на местното кюрдско самоуправление. Според Карайълан, САЩ винаги са използвали територията на Северен Ирак като плацдарм за общи действия с Турция срещу Иран и за тази цел са използвали често враждуващите помежду си кюрдски групировки. Въпреки интригите, провокациите и политиката "разделяй и владей", съпротивителното движение на турските кюрди било по-силно и мотивирано в сравнение с когато и да било, и това било доказано на практика по време на голямата офанзива срещу тях през 2007г., организирана със съдействието на разузнавателните служби на САЩ и Израел. Другата голяма победа на кюрдското национално-освободително движение в Турция била свързана с проведените на 29 март 2009г. местни избори, когато Партията на демократичното общество спечелила с убедително мнозинство нови позиции в управлението на редица общини. Този успех на кюрдската кауза бил в резултат на истинската и масова народна подкрепа, въпреки политиката на терор, на натиск, на сплашване и на купуване на изборни съвести с въглища, пакети с ориз, пари в брой и даже с раздаване на хладилници.Карайълан признал, че в името на общите цели те имали известна координация с парламентарно представената ПДО, но подходите и методите на действие били различни поради различния характер и статут на ПКК и на ПДО. Кюрдите, заедно с арабите, иранците, арменците и сурианите били автентичните и исторически доказаните господа ри и владетели на земите на своята родина, където са се раждали и умирали, където са създавали и предавали на поколенията своята култура, език, традиция и история. Турските нашественици се появили преди 1000 години, те не са създали нищо за прогреса на окупираните от тях народи и територии, историята на турското господство ще се запомни само с изтреблението и геноцида на коренното местно население. Откриването на т.н."кюрдска телевизия" и възстановяването на оригиналните древни имена на кюрдските села били плод на борбата на ПКК и на нарастващия обществен и политически натиск както в страната, така и в Европа, но демагогията и лицемерието на турските управляващи не можели да ги заблудят, тези козметични промени били предназначени за външния свят, който имал само повърхностна представа за истинското положение в турски Кюрдистан. Запитан дали ПКК очаква нов опит за поредната операция за "пълното и окончателно ликвидиране на ПКК", Мурат Карайълан споделил, че неговия щаб внимателно следи развитията на терена и в дълбочина зад турско-иракската граница и има готовност да реагира, както при всички досегашни опити за нанасяне на "последен удар" срещу базите и личния състав на ПКК. Кюрдите в Турция и извън нея нямало да се откажат от всенародната кампания за освобождаване на идеолога и истинския лидер на кюрдското национално възраждане, но и след очакваното излизане от затвора на Абдуллах Йоджалан ПКК нямало да прекрати въоръжената си съпротива и всичко това зависело само от бъдещата политика на турската държава и на международната общност.