06.06.2009

През последните дни информационният поток в Турция е концентриран с право върху финансово- политическият скандал "Морски фар", който претърпя очакваното развитие с налагането на съде бен запор върху имуществото и финансовите сметки на 18 заподозрени лица, за които немското правосъдие уведоми турската страна. След като всички опити да се забави и постави под съмне ние немското разследване все пак се провалиха и заради това на 1 май т.г. "изгърмя" безславно бившия вече Правосъден министър Мехмет Али Шахин, все по-подозрителни изглеждат натрапчи вите изяви на бившия председател на Меджлиса, а сега втори човек в правителството Бюлент Арънч. Не минава ден от момента на старта на аферата, в който Арънч да не изпраща призиви и молби към председателя на турския СЕМ Захид Акман да си подаде оставката заради опасността да "повлече със себе си" и други фактори в управляващата партия. Последният, наистина тревожен зов към Акман Арънч отправи броени часове след като влезе в сила решението на съда в Анкара и това негово поведение логично поставя въпроса защо Арънч взема толкова "присърце" съдбата на все пак един чиновник, макар и над средно ниво. Ако се припомни неговото неволно признание, че лично той е ходатайствал за избора преди 4 години на Акман начело на СЕМ, става ясно, че не що друго свързва двамата и това нещо може да е само "конфликт на интереси", било финансови, било партийно-политически. В същото време ръководството на разследваната фондация излезе с декларация, че тя нямала нищо общо с германската "Морски фар" и че лицата, на които турския съд наложи запор, не били кадри на централата в Турция. По този начин се оспорват заключения та както на германския, така и на турския съд, което не е печеливша кауза за фондацията.