19.06.2009

Турският президент Гюл ще направи официално посещение в Китай от 23 до 29 юни по покана на китайския му колега Ху Цзинтао. Новината бе разпространена от Пресцентъра на Президентство то в Анкара. Заедно с Гюл за Китай заминават Вицепремиера и Държавен министър Али Бабаджан ( доскоро Външен министър ), Държавният министър Зафер Чаалаян и Министърът на вътрешните работи Бешир Аталай. В турската делегация са включени също така висши държавни служители и голям брой бизнесмени. Съставът на делегацията показва, че с предимство ще бъдат обсъждани въпроси от взаимен финансов и търговско-икономически интерес с акцент на енергийните източни ци и енергийната инфраструктура, електрониката и информатиката, транспортното машиностроене, въздушния транспорт, туризма и др. Планира се провеждането на голям бизнес-форум. Много въпро сителни поставя включването на гр. Урумчи в списъка на градовете, които Гюл ще посети след прик лючване на официалните разговори в Пекин. Известно е, че Урумчи е столицата на Северозападна та Синджан-Уйгурска автономна област, населена предимно с т.н. "уйгурски турци-мюсюлмани" и броят на които, според турски източници, бил между 30 и 40 милиона. Между Китай и Турция отдав на съществува напрежение заради опитите на Турция да се намесва във вътрешните работи на Ки тай под предлог, че отстоява "погазените права и свободи на своите сънародници". На 1.10.2005г. Турция отбеляза 50-та годишнина от обявяването на региона като "автономен" и като част от т.н. "Източен Туркистан", в който централно място заема, пак според турските историци и турската на ционална доктрина, Узбекистан. Още по време на Втората световна война едно от "морковчетата", предлагани на Турция с цел включването й на страната на Германия срещу СССР, беше обещание то Източен Туркистан да бъде предаден на Турция и така да бъде най-после реализиран "национал ния идеал на Туранизма и панислямизма." С тази цел през 1942г. беше сформиран известния "Тур кистански легион" под командването на Вермахта в числен състав от около 250 хил. военнопленни ци от съветската армия, предимно мюсюлмани от средноазиатските тюркски републики. През септем ври 2004г. във Вашингтон беше обявено създаването на "Правителство на Източен Туркистан в изг нание". Според публикация на вестник "Миллиет", с автор известния турски експерт по въпросите на геополитиката и стратегическите анализи Семих Идиз, Турция, заедно със САЩ, провеждала ком плекс от подривни мероприятия за дестабилизация на автономната област и за укрепване на връзки те с "уйгурската опозиция" в трети страни, координирано с турското МВнР, различните "хуманитар ни и правозащитни организации" и спецслужбите. През м.юли 2005г. в Истанбул било проведено тай но съвещание на 23 емисари и на 24 юли този форум беше обявен като учредителен за "Парламент на Източен Туркистан в изгнание". Преди тази дата, от 15 до 17 юли, в Мюнхен се проведе Второто разширено заседание на Изпълнителния комитет на "Световния уйгурски конгрес" начело с Еркин Алптекин и Рабийе Кадир. В приетата заключителна декларация се подчертава, че"отсега нататък борбата ще се води за свободата и независимостта на Синджан-Уйгурската турска република със столица Урумчи".