24.07.2009

Бившият американски посланик в Турция ( 1994-1997 ) и бивш Пом. Държавен секретар по политичес ките въпроси ( 2001-2005 ) Марк Гросман е открит песимист относно възможността проекта "Набуко" да разчита на газови доставки от Тюркменистан, Казахстан или Иран. В съавторство с Програмния директор за Близкия изток и енергийната политика на Вашингтонския институт Саймън Хендерсън Гросман публикува изследване, в което настоява САЩ да водят по - активна и доминираща полити ка за напредъка и реализацията на проекта. Като една от първите стъпки за налагане на ролята на САЩ авторът предлага администацията да окаже натиск върху Премиера на Ирак Ел Малики и да го принуди да заяви точно какво съдържа предложението му за гарантирано ежегодно захранване на тръбата с 15 млрд. куб. м. гориво. Сензационната новина, подхвърлена от Нури Ел Малики на среща та в Анкара на 13 юли, била, според изследването, лишена от всякакви основания да бъде възприе та само "на голо доверие". Гросман искал твърди гаранции и ангажименти и ако САЩ можели да бъ дат убедени от Багдат, че офертата не е само едно пропагандно "изхвърляне", то тогава си заслу жавало проекта да стане на практика приоритетен за американската политика в региона. Двамата ав тори на материала са единодушни, че ако Ирак докаже способността си да даде своя принос за га зопровода, това щяло да се равнява на принос за икономическия напредък и за стабилността на са мата държава Ирак. Внушавайки определени политически условия и изгодни на САЩ очаквания, в из следването се налага тезата, че "тъй като голяма част от обещания газ ще се добива в кюрдските райони на Северен Ирак", трябвало да се очаква "поява на стабилни условия за помирение между турците и кюрдите". Буди недоумение обаче липсата в доклада на размишления и прогнози за учас тието на Азербайджан, сякаш той липсва от енергийната карта на региона и никога и никой не е зала гал на неговия газов потенциал, което не отговаря на истината. До момента при всички разговори и на всички нива участниците в проекта са залагали в своите аргументи на фактора "Баку", но изглеж да и там има съмнения, след последните газови спогодби между Русия и Азербайджан. Изследване то на Гросман и Хендерсън потвърждава напълно нашите изводи и прогнози за бъдещето на "Набу ко" при съществуващите реалности като "липса на светлина в тръбата".