25.09.2009

В ексклузивно интервю за турския вестник "Акшам" Посланикът на Иран в Анкара Бахман Хусеинпур изразява своето и на правителството в Техеран недоумение от бързината и решителността, с които Турция пристъпи към договарянето със САЩ за доставка и разполагане на тактическите ЗРК "Пейтр иът". С внимателно-премерени и разбираеми за широката читателска маса думи и констатации дипл оматът е напипал вярно основните теми на днешния турски политически дебат и настроенията на об икновените хора в страната. Не случайно той започва с наложената от САЩ психоза на страх, която съпровожда информациите за предстоящото получаване на зенитните противоракети. Хусеинпур ув рява с посланието си, че Иран нямал никакви намерения да заплашва сигурността на Турция, както и твърдото си убеждение, че "турците и иранците са два братски съседни народа, които имат много о щи черти." Не било възможно приятелството и съседството да бъдат трансформирани във вражда и агресия срещу другия, въпреки че някои недоброжелателни сили искали точно това и работели в таз и насока. Затова Иран считал, че пропагандираната мнима "иранска заплаха" за Турция е дело на чу жди сили, които желаят да противопоставят двата народа и кампанията с ракетите "Пейтриът" била част от този сценарий. Тук следва да се отбележи, че Посланикът правилно "заиграва на тази стру на", защото само преди седмица лично Външният министър на Турция Ахмет Давутоглу опроверга сл уховете, че разполагането на американските ЗРК бил отговорът на Турция срещу възможна иранска атака срещу страната. Хусеинпур предложил като собствена идея проектираната среща на високо р авнище между Иран и Западните държави по т.н. "Иранско ядрено досие" да бъде проведена в Иста нбул, с което Техеран показвал своето доверие и приятелски чувства към Анкара. Иран бил готов да подкрепя всяка вътрешнополитическа проява в Турция, която е в интерес на просперитета и демокра цията, без да оставя впечатление или съмнение за намеса във вътрешните работи на Турция. Като такава проява Иран разглеждал политиката на "кюрдското отваряне", защото двете страни имали ед накви проблеми в "борбата срещу тероризма" и между тях имало добро взаимодействие и взаимно р азбиране. Сигурността, спокойствието и напредъка на Турция имали за Иран същото значение и в негов интерес било да подкрепя изцяло усилията на Турция. Според посланика, ако все още към Тех еран имало респект и готовност за подържане на нормални отношения, това се дължало преди всич ко на геостратегическото положение на Иран и на неговите богати залежи от петрол и газ. Турция и Иран заедно можели да станат ключа за отваряне на енергийните потоци към Европа. Скоро "запад няците" щели да разберат, че "Набуко" няма бъдеще, докато се игнорира ролята на Иран и се пречи на неговото участие в мегаенергийните проекти. В собствен кратък коментар "Акшам" подчертава, че Иран за първи път чрез своя посланик в Турция изразява отношение към "неразбираемото" реше ние на Турция за ракетите, и то веднага, след като Посланикът на САЩ Джеймс Джефри изрази съж аление, че "Турция е изгубила ценно време и това решение даже било закъсняло".