13.10.2009

Според днешни информации, в доклада за напредъка на Турция, който ще бъде обнародван утре, съ ществено внимание било отделено на закрепената с редица закони държавна политика за ограничав ане на свободата на словото. Конституцията и законите не давали достатъчно гаранции за свобода та на информацията и независимостта на медиите, и този факт оказвал силно влияние върху аргуме нтите и решенията на прокурорите и съдиите при гледането на съдебни дела срещу журналисти и по литици. Сред действащите закони, които според ЕК трябва бързо да бъдат променени в съответств ие с Европейските стандарти, е посочен т.н. "Закон за защита на Ататюрк". Всъщност става дума за приетия през 1951г. закон № 5816, формулиран точно като "Закон за наказателно преследване на престъпленията срещу Мустафа Кемал Ататюрк". Критиките на ЕК към Турция по този въпрос тря бва да се разглеждат като резултат и продължение на атаката срещу табутата и догмите, предприе та от Комисаря по човешките права в Съвета на Европа Томас Хамерберг. На 01.10.2009г. информи рахме за неговото изказване, че девизът на Ататюрк "Щастлив е този, който се нарича турчин", е из раз на превъзходството на една раса над друга, отрича ценности като "търпимост и равенство" и за това е "антиевропейски". На всички апологети на "установената и действаща в Турция демократична система на управление", сред тях на първо място участниците в Истанбулската конференция на Бал канския политически клуб, трябва да припомним, че този принцип е залегнал като основополагащ чл ен на Турската конституция - "Всеки гражданин на Турция е турчин". На пръв поглед ЕС "притиска" ту рското правителство, но на практика критиката и препоръките наливат вода в мелницата на ислямис тите в Анкара и дискредитират армията и светската политическа и интелектуална опозиция. Проекто докладът се занимава и със скандалния чл. 301 на ТНК, който трябваше не просто да бъде промен нен, а да бъде анулиран още през зимата на 2007г. Анкара, както винаги, възприе изпитания курс на обещанията и протаканията, за да се стигне до днешните констатации, че "по силата на този репрес ивен член продължават съдебните дела срещу изразителите на мнения и авторите на информации". В текста са изброени и още редица законодателни ограничения, които стават причина за възбужда не на съдебно преследване срещу свободата на словото и на убежденията на гражданите.