13.11.2009

В подробен анализ за новите приоритети и подходи на турската външна политика, сп."Дер Шпигел" категорично стига до извода, че тя все по-често залага на спомените и на носталгията по величието н а Османската империя. Тази тенденция, според публикацията, придобивала ускорение и реален израз едновременно с нарастването на съпротивата в Европа срещу турското членство в ЕС и това "изолиране и отблъскване" карали Анкара спешно да търси пътища за подобряване и задълбочаване на всестранните си връзки със съседните държави. Тази нова политика била съчетана с амбицията Турция да възстанови ролята си на "ключов и едноличен фактор" в региона и този стремеж щял да предизвика влошаване на отношенията с Израел. От текста на анализа се подразбира, че авторите са били най-силно впечатлени от начина, по който управляващите са реагирали на смъртта на последния наследник на Султанската фамилия Осман Устаоглу. Тук прекъсваме резюмето на анализа, направено от турските медии днес, за да внесем допълнителни уточнения за въпросното събитие, които са неизвестни както за немското списание, така и за българската общественост и за нашите "политици". Починалият на 25.09.2009г. внук на султан Абдулхамит Втори се казва Осман Ертуурул ефенди. Той е син на Мехмет Бурханеддин ефенди, който пък е един от 8-те кръвни наследници на Султана. Посочената от "Дер Шпигел" фамилия Устаоглу има връзка с шейховете на най-консервативната най-мракобесна средновековна секта "Накшибенди", която в момента развива спокойно дейност под шапката на три центъра: Джемаата "Искендерпаша" начело с шейх Нуреттин Джошан ( бившият турски президент Тургут Йозал беше VIP "мюрит" на този "джемаат" ), Джемаата "Исмаилага" начело с Мюршид ( показващ пътя към Аллах ) Махмут ходжа Устаосманоглу ( на снимката в инвалидната количка при погребението на Осман Ертуурул на 26.09.2009.) и Джемаата "Еренкьой" начело с шейх Осман Нури Топбаш. В тази връзка искаме да се върнем към датата 30.10.2009г., когато в Парламента Министър Цветан Цветанов отговори несвързано и напълно изопачи фактите за истинската същност на турските секти и тяхното влияние у нас ( наша информация от 03.11.2009.). Списанието изричн о подчертава, че на погребението на внука на султан Абдулхамит ІІ присъствали 4 министри, а Премиерът Реджеп Ердоган изпратил съболезнователна телеграма на роднините на покойника. Тези фак ти, според анализа, показвали "новия поглед на съвременна Турция към Османското наследство". Днес много турци считали, че "истинското и реалното величие били заложени в корените на историята и на миналото на империята и вярвали,че това минало не може да бъде открито и разпознато на Запад. Колкото повече Европа критикувала по всеки повод Турция, толкова повече Европа се превръщала в идеал, който принадлежи на миналото. Откритият в началото на т.г. в Истанбул музей, посветен на завладяването на Константинопол през 1453г., бил възприеман като символ и пътеводител на възхода на Неоосманизма. Авторите на анализа правилно отбелязват, че напоследък, при всеки повод, турските политици припомняли как империята се ползвала с доверието и уважението на народите в Близкия изток и Кавказ. Сега Анкара искала да играе същата роля и вече се била нагърбила с нея, като се обърнала с ново лице към Ориента и прокарвала нови "канали за връзка и диалог". Нейната нова дипломация била изградена върху принципите на двойната комбинация "приятел-враг". Идеологът на новата дипломация Ахмет Давутоглу ( който според нашите политици говорил в Босна за въз раждането на Османската епоха след 2 ракии ! ) навсякъде и постоянно предлагал Турция да бъде посредник и издигал лозунга за "нулеви проблеми" със съседите. Така Давутоглу се надявал да превърне "следваната политика на мир" в трамплин за превръщането на Турция в регионална икономическа и политическа суперсила. Анализът на иначе "авторитетното" списание страда от съществени пропуски и неточности, но той повтаря в общи линии оценките и изводите на геостратегическия анализатор Даниел Пайпс ( наша информация от 30.10.2009.).