24.01.2010

Както вече е известно, на срещата на Медведев с гостуващия турски Премиер Реджеп Ердоган ( 12 и 13 януари т.г.) е бил отново обсъден въпроса за статута на Нагорни Карабах в светлината на застоя при изпълнението на договорките, залегнали в подписаните между Турция и Армения протоколи. Визитата на Ердоган съвпадна с деня, когато КС на Армения обяви решението си за законността на въпросните протоколи и това първоначално беше прието благосклонно и с оптимизъм в Анкара. След обнародването на мотивите за решението ( наша информация от 19 т.м.), турската страна изведнъж "откри", че радостта е била прибързана и че решението на КС в Ереван "крие възможни изненади" при изпълнението на протоколите, като тези "изненади" само след 24 часа бяха квалифицирани като "опит на Армения да ревизира поетите ангажименти и да торпилира мирния процес". Веднага след Ердоган Москва прие Арменския президент Серж Саркисян и темата на неговите разговори беше основно свързана с "подводния камък", наречен Нагорни Карабах. Вероятно в резултат на постигнатата в Москва договореност, броени дни по-късно Външният министър на Русия Сергей Лавров замина за Армения и в течение на 2 дни разговаря с арменското ръководство за Нагорни Карабах. По същото време Медведев изпрати в Баку с подобна задача ръководителя на своята администрация Сергей Наришкин. Така се стигна до решението тримата "големи"-Медведев, Саркисян и Илхам Алиев, да се съберат утре около масата на преговорите в курорта Сочи. Съдбата на протоколите в Армения вече е предоставена на волята на Парламента, докато Турция "бави топката" с предварителното условие, че "турският Меджлис ще започне обсъждането и ще гласува протоколите само ако бъде постигнат напредък по спора за Нагорни Карабах", и това "условие" беше наложено след безкомпромисния политически и "газов" натиск от страна на Азербайджан. Водещата "посредническа" позиция на Русия утре ще бъде продължение на думите на Сергей Лавров, че"въпросът за Нагорни Карабах не бива да се обвързва с изпълнението на ангажиментите съгласно подписаните двустранни протоколи" Ако при опитите си да намери "общи точки" между Ереван и Баку Медведев отстоява тази принципна позиция, не е ясно какъв "напредък" ще бъде осигурен така, че той да задоволи еднакво както Баку, така и Анкара.