Италия е готова да наложи забрана на бурката по примера на Франция, Швеция все още се колебае.
30.01.2010
Днес в информационните блокове на "Евронюз" беше отделено място на намеренията на Франция как да процедира преди гласуването на предложението на Парламентарната комисия за забрана носенето на бурка ( накиб, хиджаб ) от жени-мюсюлманки на обществени места, вкл. и в градския транспорт. Законопроектът ще бъде гласуван след провеждането на местните избори. В тази връзка беше дадена думата на Италианската министърка на равните възможности Мара Карфаня. Тя категорично заяви, че Италия трябва да последва примера на Франция и да премахне неравенството, изолирането и самодискриминирането на жените в Италия, които демонстративно подчертават с дрехата с и своето "различие и противопоставяне на цивилизацията". Ние добре познаваме проявите на Карфаня от нейно участие във вечерното политическото предаване "Порта а порта" по първи канал на RAI ( RAI UNO ), с дата 22.09.2009г. Като представител на правителството тя участва в дебат с бившата си колежка със същия ресор Ливия Турко. И двете министърки бяха единодушни, че проповедите в джамиите в страната трябва да се водят не на арабски, а на италиански език, и със закон да бъде забранено присъствието на обществени места на жени, облечени с ислямската " униформена" дреха бурка. "Френската вълна" заля и Швеция и предизвика изместване на предизборните дебати в посоката "за или против обличането с бурка". Тон дадоха тези дни настоящият Министър-председател Фредерик Райнфелд и лидерката на социалдемократите Мона Сахлин. Техният предизборен дебат беше предаван по общественото радио "Sveriges SR" . Тезата, отстоявана от дясно-центриста Райнфелд, се свеждала до това, че "слагането на бурка е израз на принуда и на незачитане." Той се отнасял с пълно разбиране и симпатия към мерките, предприети в Европа и конкретно във Франция, нещо повече - той ги одобрявал. И веднага се "извъртял" с думите, че "не счита за полезно и целесъобразно тези мерки да бъдат прилагани със закон в Швеция". Неговата събеседничка се разграничила от изложеното "двусмислено" отношение и се обявила решително против всякакви забрани в името на "религиозните свободи" и техните традиции в страната. Тази свобода била гарантирана както за тези, които искали да изповядват вярата си и да живеят според нейните правила, така и за тези, които желаели да стоят "далеч извън религиозните норми и задължения".