Българските деца от турски произход били посрещнати в Коджаели с банички и торта.
19.04.2010
С наша информация от 17 април т.г. накратко обяснихме какво представлява Националния ден на суверинитета в Турция, който се отбелязва на 23 април и като празник на децата. Вече започнаха официалните мероприятия, които включват посещения на делегации на Парламентите от различни части на света, многобройни детски фестивали, конкурси и олимпиади за турски фолклор, рецитали на турски език, спортни прояви и т.н. Като мащабност на програмата за честване и извършените разходи на второ място след Анкара стои Областният център Коджаели, в който има влиятелни центрове на изселническите организации и управата на който подържа тесни "връзки" с няколко български общини. Според първоначалния замисъл на Валийството и на Голямата градска община, очакваше се т.г. на тържествата да присъстват над 1000 "поканени за турска сметка" гости от 49 държави, повечето от които са част от така нар. "Турско-Ислямски свят". Вчера стана известно, че празничните мероприятия започват при голям "дефицит" и дори най-оптимистичните очаквания намалиха броя на пристигналите до 470 души, които представлявали 19 държави, между които България. Нашата "детска група" била една от първите пристигнали и появата на "турскоговорящите деца" била истински празник за длъжностните лица и за "приемните турски семейства", където ще бъдат настанени децата от България. В домашната обстановка на "турското семейство" гостенчетата щели да получат възможност да разговарят на турски и да опознаят по-добре начина на живот, традициите и достойнствата на турския семеен бит. При посрещането децата на България били нагостени с домашно приготвени бюреци и торта. След като се нахранили, щастливите деца били разпределени по новите им къщи, където ще останат цяла седмица. Както с умиление ни информират местните източници, турските семейства приели децата от България като "свои, защото всички те говорели турски език". Всички посрещачи забелязали каква радост излъчвали очичките на децата заради късмета да приказват на турски и да видят отблизо своята "ANA VATAN" ( Майка-Родина ). Като много важен факт съобщенията от Коджаели са определили присъствието в групата на единственото момче, което не е турчин. Веднага обаче авторите успокояват читателите, че Даниел Тодоров, въпреки "българското си име", говори свободно турски, защото живеел в "турска махала" и научил езика от своите другарчета. Даниел споделил за медиите, че много обичал своите турски връстници и най-голямата му мечта била да посети Турция. Всичките му предварителни очаквания и представи се сбъднали и той видял Турция такава, каквато тя съществувала в неговото съзнание. Ето защо не бил изненадан от посрещането с банички и торта и се заканил да спечели много нови приятели в Турция.
