11.06.2007

Президентът на Съединените американски щати Джордж Буш бе на посещение в България. Преди три часа той си замина. Телевизия СКАТ бе единствената медия, на която наложиха цензура от пресцентъра на държавния ни глава Георги Първанов. Екип на СКАТ не бе допуснат до пресконференцията за медиите, която дадоха двамата президенти. Обобщение и анализ на посещението на Буш, от следващия материал. Второто посещение в страната на американски държавен глава бе съпътствано с грозни сцени от страна на пресцентъра на президента Георги Първанов. Джордж Буш – младши бе за два дни у нас по покана на президента Първанов. СКАТ го засне от километри само на летище София и пред паметника на незнайния войн. Организаторите от президентството се погрижиха да не допуснат екип на телевизия СКАТ до най – важните срещи на Буш – тези с политиците ни и с медиите. Кого пазеха хората на Първанов, начело със секретарят му за връзки с медиите Бойка Башлиева? Със сигурност не е американският президент, на когото не бихме и могли да зададем неудобен въпрос, предвид предварително уговорените и нагласени журналистически въпроси. Заради мерките за сигурност около Буш, ние не бихме могли и да го доближим, за да го питаме за отпадането на визите, за освобождаването на медиците ни в Либия и прочие важни за народа теми. Но нашите управници можем да ги питаме поставиха ли всички тези въпроси твърдо пред Буш или мълчаха и се съгласяваха с всичко, казано и поискано от него. Точно за това Башлиева и подчинените й от пресцентъра, най вероятно не без знанието на самия Първанов, се превърнаха в нещо като сикрет сървиз за родните ни управници. Политиците ни трябваше да се чувстват необезпокоявани от неудобни медии, докато правят компанията на Буш. Трябваше да се покажат пред него, като одобрявани и от журналистите, и от народа. Всъщност точно заради сервилността на управниците ни, за протести при идването на Буш не можеше и дума да става. Как така в България, най-верният съюзник на САЩ, хора ще демонстрират по улиците недоволството си от Буш. Май ние се оказахме единствената държава, в която Буш се чувстваше конфортно. Защото в останалия свят го посрещат с яйца и домати. В подмазването и чупките в кръстта нашите държавници са задминати само от албанските. Там кръстиха улица на Буш и издадоха юбилейни пощенски марки с лика му. Но поне албанците знаят, че правят всичко това, за да настояват пред САЩ за покрепа за независимостта на Косово. И я получиха, а нашите политици май не успяха да издействат нищо. От разговорите на Георги Първанов и Сергей Станишев с американския държавен глава Буш обаче не стана ясно какво конкретно ще получим в замяна на присъствието ни в Ирак и Афганистан, на дадените американски бази и изобщо на вярното ни и безприкословно съюзничество с чичо Сам. Дали държавните ни мъже издействаха икономическо сътрудничество със САЩ. Малко вероятно предвид корупцията у нас. Коя американска фирма ще дойде тук, ако насреща й се изправят интересите на олигархията, воглаве с ДПС, визовият режим за нас не ще отпадне, Буш в края на мандата си не може нищо да направи по въпроса и прехвърля топката към конгреса. Колкото до освобождаването на медиците ни – за толкова години престой на нашите в затвора, Буш не пожела да си развали отношенията с Кадафи, а и САЩ имат там петролни интереси. Така че нищо не може да очакваме по този проблем. За изграждането на противоракетния щит, експерти казват, че България би трябвало да попадне под него, като се има предвид, че е потенциална мишена с тези американски военни бази на територията си. 43 – тият държавен глава на съединените американски щати са замина от България, след двудневна визита. Животът в столищата бавно ще се нормализира. Оставаме с впечатление, че посещението имаше единствено протоколен характер. На важните за страната ни въпроси отговори не чухме. Май единствената полза от идването на Буш е, че поне световните медии вече ще знаят къде на картата се намира България. Колкото до нашите управници, Грозни и жалки са постъпките на онези от тях, които уплашени за собственото си реноме, ни върнаха в години на социализма, налагайки цензура над журналисти.